Проф. доктор на философските и на политологичните науки
Петко Ганчев – посланик, Председател на Геополитически цеинтър Евразия – София
/Резюме на Русском языке/
В этой
статье анализируются фундаментальные зависимосты между различными базисными
формами Вселеной/Унивесума в ходе Универсальной Еволюцией. Эти вопросы
разработаны более обстоятельно в моей двухтомной монографии “Философия
универсальной истории как фундаментальная философия” / т.І и ІІ, 2010 и 2012 гг. София/
В докладе
также в первый раз в философской литературе анализируются различные авангардные
фактори, которые вызывали великие революционные переходы в ходе Унивесральной
Еволюции/Универсальной Истории.
Ключеные
слова: Универсальная Еволюция, Универсум, фундаментальные зависимости, логика
еволюции, фундаментальная структура Вселеной.
/Abstract/
In this
Article to analyzed fundamental Dependence between different basis Forms of
the Universe in to Way of the Universal Evolution. This Problems was worked in
my book “ The Philosophy of the Universal History as Fundamental Philosophy” /
Vol. I, II , Sofia 2010, 2012/
In Report
to analyzed too for first Time different avant guard Factors with that begin the Great Revolution
Transition in the Universal Evolution/ Universal History.
The Key
Words: The Universe, The Universal Evolution, fundamental
Dependence, avant guard Factors
* * *
Заниманията
ми през десетилетията с различни въпроси на науката и философията, от които на
първо място този за развитието , еволюцията, закономерно ме доведоха до идеята
да систематизирам идеите за еволюцията от различните научни области, начиная от
космологията и завършвайки със човешката история и по такъв начин да предложа
своята версия за Универсалната еволюция, която изложих в първите два тома на
“Философията на универсалната история като фундаментална философия” /София,
2010, 2012 гг./Предстои подготовката на третия том, който да очертае относително цялостно заложената в заглавието на тритомната
монография тема.
Своеобразен тласък към заемането с този фундаментален
философски проект ми дадоха финалните думи от едно писмо на великия Алберт
Айнщайн до негов приятел, изказани малко преди смъртта му през 1955 г. и публикувани в английския в. “The Guardian” преди десетина години: “...
и запомни, че науката без религията ще остане сляпа, а религията без науката ще
продължава да куца”.
По такъв
начин “Философията на универсалната
история като фундаментална философия” се оказа не просто философско- научен
проект за доказване логиката и същността
на Универсалната еволюция, а проект, който трябваше да се опита да
постигне синтез между принципите на Божието творение на света и принципите на
Универсалната еволюция, или Еволюцията на Универсума, Вселената. Но с това той
вече ставаше проект-провокация към досегашните доминиращи представи на науката /естествени, технически, хуманитарни
и обществени/, намиращи се в методологическите координати на
материалистическата философия, при това в повечето случаи в нейните механистически,
а не диалектически форми на учението за
Еволюцията и към досегашните представи на Теологията, Учението за Бога и
неговото творение на Универсума. В този смисъл, макар че цялата построена
система на теоретическото изследване се опира на огромен частнонаучен материал
и на идеи и догадки на велики учени и философи, без при това всички да се
цитират, тя има своята оригинална водеща идея, въплътена в Антропния / Brandon Carter / и Космологичния принципи, чието действие се
проследява в хода на цялата Универсална еволюция, които са реализирани като принципи на свободата и
дълга в историята на човешката култура и цивилизация. Но като провокация към
догматичната наука и философия и в еднакава степен към догматичната
Теология този проект няма да получи нито
акламации, нито признание от голяма част от съвременните представители на тези
наука, философия и теология.
Своеобразен
съкратен вариант на редица от основните идеи представлява докладът ми “Към нова
научна картина на света и нова форма на
философията” публикуван в Сб. “Съвременни предизвикателства във философията” на
СУБ през 2013 г.
Предлаганaтa
статия максимално изчиства логиката и структурата на основната идея и в
пределно стегната тезисна форма показва Универсалното Единство и фундаменталните
зависимости между йерархичните основни форми на Еволюцията и предлага хипотеза
за авангардните фактори, които тласкат Еволюцията при прехода от едни форми към
други по-висши. ( Забележка: Предлаганите в досега публикуваните два тома на
монографията “Философията на универсалната история като фундаментална
философия”, в доклада/статия “Към нова научна картина на света и нова форма на философията” и в тази статия
идеи и позиции се основават на известните на науката Теории на еволюцията,
обогатени през последните две десетилетия от Теориите за
суперструните/супермембраните и и логически свързаните с тях идеи за
суперсиметри исупергравитация, според които
днес във Вселената съществуват три вида “материи” – “светла” -3%, “тъмна сянка”
и “тъмна” -97%. За последните два вида засега науката гради само хипотези. Но
напълно вероятно може да се окаже, че това е
“дълбоката резерва” на Вселената, наричана от древните индийци
“непроявена материя”-“aviakta” - П.Г.)
Този
същински анализ на обявения в темата на статията проблем започвам отново с думи
на А. Айнщайн, че “Вселената е невероятно сложна, но най-невероятното е, че тя
е познавема от човека”.
Искам
веднага да заява в духа на най-блестящият от философите диалектици Г. Хегел, че
Вселената/Универсума е познаваема, защото от своето Начало, положено според Дж.
Гамов, Х. Бетте и Р. Алфър ( The Creation of the Universe, 1952) преди 14 млрд
години чрез “Големия взрив” до днес,
следва в своята Универсална еволюция определена Логика, един целенасочен,
многовариантен диалектически процес, който закономерно води до възникване на
разумно същество, Човекът /Homo sapiens’a, който с формите и духа на културата създава
цивилизации и по този начин продължава в своята История Еволюцията. По този начин Универсумът се самопостига чрез
заложения в неговото ставане изначално промисъл. Това потвърждава, ако добре я
познаваме, цялата Научна Теория за Универсалнта еволюция , а не само Теорията
на Ч. Дарвин за “Произхода на видовете и човека”. Но още тук можем да напомним,
че назависимо какви са митовете за Единния Бог в монотеистичните религии едно
от главните им послания са постигането
на Бога от Човека чрез своята цялостно културна дейност и нравствено
извисяване. Дълбокото фундаментално, а не метафорично Единство на Принципите на
Божието творение на света и Принципите на Универсалната еволюция се потвърждава
от много факти. На първо място, Вселената/Универсумът е познаваема и затова,
защото тя изначално е изградена от една Универсална структура, която осигурява
нейната системна цялостност във времето на всяка степен на Еволюционния процес,
като същевременно под въздействието на заложените в тези системи свойства и енергии
диалектически се възпроизвежда, разгръщайки се пространствено непрекъснато и в микросвета и в макро света
във все по-висши форми.
В този
смисъл Логиката на Универсалната еволюция е логика на възхождане от едни форми
на материята към други, по-висши, т.е. казано с езика на Теорията на
информацията и в съгласие с изследванията на Иля Пригожин, тя влиза в
противоречие с ІІ закон на термодинамиката
за т.нар. “топлинна смърт” на Вселената и по същество представлява
универсален процес на нарастване на негентропията, на разнообразието, чиято
най-висша известна засега форма е
Ноосферата /Т. дьо Шарден, В. И. Вернадский/, т.е. човешката цивилизация.
В
обективираните материални форми и артефакти на човешката култура са снети
всички други форми на физическата, химическата, биологическата форма на
материята. По принцип всяка по-висша
форма снема по-нисшата, включвайки нейните елементи в своята система, като
постига по-висши способности, свойства и възможности. Този момент обаче не ни
дава никакво право да редуцираме поведението на по-висшата форма до
по-нисшата, свеждайки разликите само до количествени мащаби. Тук разликите са
именно качествени и са проява на новите системни свойства и възможности, които притежава
по-висшата форма, представляваща по-висша структура, например химическата по отношение на
физическата, биологическата по отношение на химическата и социалната по отношение на биологическата. Опитите
например, на свеждането на социологията до социобиологията , или на човешката
културна дейност до културоподобните действия, основани на инстинктите на групи
насекоми и животни, не са нищо друго освен демонстрация на механистическия
подход към Еволюцията.
В същото
време наблюдаваме, че в потока на Универсалната Еволюция Вселената запазва
своята фундаментална структура-матрица – ядрено-сателитния си характер на
всички нива и във всички форми – във физическата, химическата,
биологичната и социалната форма на
материята. Разбира се, тази матрица-структура променя своите елементи, които
притежават вече системните свойства и възможности на съответната форма и степен
на материалното тяло на Универсума, а така също и във формите на планетарния
разум и духовната култура като главен фактор на социалната форма. Така виждаме,
че на нивото на физическата форма на материята имаме елементи, които са
изградени от ядра и сателити-електрони и позитрони. Но така е изграден и
макросвета на звездните системи със съответните планети и те на свой ред често
със свои спътници-сателити. По същия принцип са изградени и химическите
молекули с ядра и елементи съединени в съответствие със своята валентност. В
биологическата форма не само клетката има своя център, представен от РНК и ДНК,
а по-късно от мозъка, който именно организира всичките химически и други
съединения в организма, но вече на организмено равнище в популациите ние виждаме
центровете на йерархичните системи, около които се разполагат повече или
по-малко сателити –семейства, стада,
ята, глутници, прайдове и т.н. В социалната форма в човешките образувания имаме
различни форми на общност, в които винаги има свой специфичен център – баща , вожд,
цар, епископ, кардинал, папа или митрополит, патриарх, или пък в държавните
образувания – столица, градове, села и т.н. . Всеки град, всяко село има своя център и
т.н., и т.н., които организират съответното социо-културно пространство. Навсякъде
еднаква структура и навсякъде йерархии от центъра към сателитите на все
по-ниски нива! И никакви аргументи на науката, намираща се в обяснителната
координата на материалистическата философия, която дори и в диалектическите си
форми не е преодоляла докрай механистическите подходи, не могат да ни убедят, че всичко това са
случайности. Повтарящите се случайности по целия милиарди години път на
Еволюцията на всичките нива на Универсума категорично ни водят до извода, че
всичко това е изначално заложено, предопределено и представлява една от
фундаменталните закономерности на Еволюцията, потвърждаващи нейния Универсален
характер. Разбира се и догматичната Теология, която продължава да се държи за
митовете на Светите писания не е в състояние да обясни убедително тази и други
фундаментални характеристики на Универсалната еволюция, разкрити от постнекласическата
наистина диалектическа наука.
Всичко
казано по-горе в максимално тезисна форма ми дава основание , в съгласие с
редица велики учени, да говоря ,че Вселената е Единна и е именно Универсум. Че
това единство се основава не само на
нейната фундаментална структура-матрица, която изгражда йерархически подредените
системи на колосалното количество вещество-материя, което е постоянно от момента на “Големия взрив” до
днес, но и на енергетическото взаимодействие на
всички тези структури чрез слабото, силното и гравитационното взаимодействие.
Само преди няколко години американски учени потвърдиха информационното взаимодействие
на всички атоми във Вселената. Съвременната постнекласическа наука с всяко ново
откритие потвърждава гениалните догадки на древните индийски, китайски и гръцки
философи за единството на Вселената. Но родена в пелените на митологиите и религиите не е ли била призвана философията
като глобален рационален светоглед да даде отговор за Началото на Универсума и
неговата разгръща се чрез формите на Универсалната еволюция Същност, заложена
от Твореца и по този начин да потвърди
със средствата на рационалното мислене на науките интуитивните догадки на
световните религии?
Фактът, че
Вселената в този й вид, в който я познаваме, родена в резултат от “Големия
взрив” еволюира непрекъснато във все
по-висши форми, че е единна в своя структурен строеж и своята йеархически
подредена системна цялостност ми дава достатъчно основания да говоря, че тя е
жива. Имаме всички основания да подкрепим великата идея на Яков Бьоме за
“мъката на материята”, гениалната догадката на Дени Дидро, че “материята има
свойство подобно на усещането”, която догадка българския философ Тодор Павлов
разви, приписвайки заслугата на В. Ленин, че в материята е заложен “принципът
на надеждата”, формулиран от Ернст Блох през 70-те години на ХХ в. Това са само
част от великите прозрения на учени и философи за “живото” единство на
Вселената, постоянно пулсираща и самопостигаща своя смисъл в културните
послания на разумното същество –Човека и вероятно и на други Sapiens’и в
милиардните си галактики.
Разгръщането
на Универсалната еволюция в съответствие с принципа на йеархически подредените
системи, т.е. върху фундаменталната физическа форма на материалното тяло на
Вселената се издига в по-ограничената по мащаби химическа форма, а върху тях
двете в различните им проявления и състояния на физическия и химическия вакуум се
разполага Биосферата на Земята, ми дава основание да сравня този процес с принципа
на построяването на пирамида, чиито горни етажи стават все по-тесни или с
принципа на известната на децата “руска матрьошка”, чиито вътрешни куклички стават
все по-миниатюрни, запазвайки общите черти на главната кукла. Според
изчисленията на В.Вернадский през 20-те години на ХХ век живото вещество на
нашата планета Земя не надхвърля 0,25% от нейната маса. Още по.малка е масата
на Ноосферата, на материалното тяло на човешката цивилизация от всичките й
стадии на историческо развитие.
Вещественото,
йеархически-системното и структурно, енергетическо и информационно единство на
Вселената, разгърнато във формите на Универсалния еволюционен процес ни показва
две други фундаментални зависимости. Първата, всяка по-висша форма снема
по-нисшата/нисшите като образува на тяхна основа качествено ново системно
единство, което не е просто сума от свойствата на включените елементи, а нещо
ново. При това тази по-висша форма може да разгръща своите нови свойства и
възможности само в параметрите на заложените в нея елементи или комбинации от
елементи и техните свойства. Казано с други думи, по-нисшата форма определя,
поставя във фундаментална зависимост по-висшата. В това отношение тя
действително е нейна основа, фундамент. Но Теорията на Универсалната еволюция
ни дава достатъчно факти и на обратната зависимост. Така, втората фундаментална
зависимост се проявява от по-висшата към
по-нисшата форми на материята, на Вселената. Без да ходим далече за примери
само ще посоча, че бидейки само 0,25% от материалното тяло на нашата планета
Земя Биосферата е мощна геологическа сила, която в своята еволюция преработва
веществото на планетата, променяйки горния слой на литосферата и ландшафта, на
хидросферата и на атмосферата, променяйки състава им и климата. На свой ред цялата
история на човешката цивилизация ни дава достатъчно основаиня да говорим, че
Ноосферата, чието материално тяло е още по-незначително от това на Биосферата,
е не само и просто геологическа сила, която преработва и усвоява в нови форми
веществото на природата , създавайки тялото на материалната си култура, но
определено вече от половин век е и
космическа сила, която не само овладява пространството на своята Слънчева
система, но и излиза далече зад него в безкрайния Космос. Но в същото време
обаче Екологическата криза, за която
предупреждаваха още преди 40 години учените от “Римския клуб” вече е факт и
промените на атмосферата, прявяващи се в
бурните климатични явления,на Биосферата и даже на литосферата са
резултат именно от мощното антропогенно нарушаване на Геобалансите на планетата
ни, резултат от неразумното поведение на Ноосферата. Така че човешката
цивилизация не се явява само като съзидаващ, продължаващ Универсалната еволюция
във формите на своята култура фактор, но и като разрушаващ, задържащ с
предизвиканите неравновесия Еволюцията фактор.
Такива са, съвсем накратко казано, някои от фундаменталните
зависимости в йерархически разгръщащата се Универсална еволюция на Вселената ,в
която живеем и която имаме щастието да познаваме и пресътворяваме в своята
история чрез формите и духа на културата.
* * *
Върху базата на казаното за фундаменталните зависимости в
Универсалната еволюция на Вселената логично възниква въпроса за ролята на
Авангардните фактори, които предизвикват преходите от едно състояние на
Универсума към друго по-висше, от една степен на негентропия към друга
по-висша. Става въпрос за онези елементи в определените моменти на еволюцията, които по силата на вложените в
тях свойства и възможности започват да играят ролята на организатор, транслатор
и транспортьор на всички останали елементи в съответната структурно подредена
система и да я привеждат в състояние на преход към по-висша форма.
В този смисъл ролята на авангардните фактори е да
предизвикат прехода, който обикновено преминава като взрив, трансмутация,
революция в хода на Еволюцията. Вселената/Универсумът
и като част от него планетата Земя е преминала през множество преходи, които
именно са започвали като взрив от едно състояние и форма на материята към друго
по-висше , а понякога и по-нисше под форма на разпад, и винаги в множество
варианти, които като генерални тенденции-закономерности са водели до новото
състояние на Универсума, респ. на Земята. Засега науката нито от позициите на
детерминизма, както и от позициите на индетерминизма
не дава отговор как възникват в лоното на старата форма или състояние тези
авангардни фактори и причините, които ги извикват на сцената на Еволюцията, но
те се реализират напълно в съответствие с двата фундаментални диалектически
закона – прехода на количествените натрупвания в качествени изменения и
отрицание на отрицанието.
И така, в условията на “Големия взрив” станал преди около 14
млрд години и възпроизведен теоретически
в множеството изследвания по космология, астрономия, ядрена физика и т.н. и
според хипотезите за мембранната структура и според хипотезата за струните ние получаваме признанието, че ролята на
“демиурзи”, които в съответствие със слабото, силното и гравитационното
електромагнитно взаимодействие са играли, предсказаните през 1960 г.
елементарни частици от Питър Хигс, чието съществуване потвърдиха през 2010
година учените от ЦЕРН ,наричайки ги на
името на откривателя “Хигсбозони”. Именно “хигсбозоните” в качеството на
партньор, транслатор и транспортьор са водели до превръщането на хелия в
огромните масиви изхвърляна светлина- енергия в едни или други елементи, при
това в определени параметри. По такъв начин са били преобразувани до 25% от
масата на хелиевите частици в други елементи като Водород – Н, Кислород – О,
Въглерод – С, Азот – N, желязо – Fe и множеството други елементи, сред които
посочените на първо място са от изключително значение за възникване на живота.
Заради неуловимостта / само за милиардни моменти от секундата/ и изключителната
им роля в ставането на физическото тяло на Вселената учените нарекоха справедливо тези
“хигсбозони” – “божествени частици”. Това не е само метафора, защото както от
факта на “Глобалния взрив”, полагащ Началото на нашата Вселена ,така и от факта
на ролята на тези частици положили първите параметри на целенасочено формиране
на физическото тяло на Унивесума със “създаването” на определени елементи, от
чиито свойства ще се определя цялата следваща Еволюция става ясно, че Вселената в този й вид, в
който я познаваме е “Разумно творение”.
Още на този етап на Еволюцията трябва да констатираме, че
благодарение на ролята на “хигсбозоните” , които в зависимост от едно или друго
електро-магнитно взаимодействие “правят” от хелия различни елементи с различни
свойства и потенциал, се залага принципът на многовариантното разгръщане на
еволюцията, обаче не в безкрайно много, а в съответствие със заложените параметри в
определено количество варианти. Този момент още веднъж отрича водещата роля на
принципа на случайността според учените, движещи се в координатата на
материалистическата философия за произхода и същността на света и категорично
потвърждава принципа на “Разумното творение” и заложените в неговата еволюция
цели.
Защото принципът на многовариантното развитие на Вселената в
рамките на определени параметри, заложен още от нейното начало, потвърждава не
само факта на 9-10-те степени на свобода на избора на хигсбозоните, отчитани и
в мембранната теория, и в теорията за струните, но заедно с това потвърждава необходимия характер на многообразието. Именно
признаването на единството на необходимостта на Вселената като цяло и конкретно всяка нейна
степен да се развие по-нататък и свободата на избора, при който това развитие да стане в
една или друга форма, ни обяснява защо
при пораждане на определени, достатъчни условия за взрив, за преход в хода на
Универсалната еволюция в каква и да е
степен и форма на Универсума, винаги по необходимост се появява
авангардния фактор, който предизвиква процеса и води до преобразуването на
системата...
Можем да предполагаме, че на етапа на образуването на
молекулите от съединени атоми от един елемент, от два или повече други елементи
ролята на “демиург”, на творец на новата
по-сложна структура и на химическата форма на материята вече определено са
играели и играят взаимовръзките по
принципа на слабото електро-магнитно взаимодействие между ядрата на дадени елементи със съответните
им електрони и позитрони, степента на тяхната
валентност, йонизация и динамика при нови взаимодействия с електрони и
позитрони на други елементи. Но с
образуването на първите форми на материята (микросистеми) на Вселената в резултат от намесата на “хигсбозоните”- т.
нар. “божествени майстори” по-нататък обаче се разгръща процеса, при който всяка
следваща форма вече сама по принципа на
свободния избор, в сответствие със степента и зрялостта на необходимостта, формира
авангардните фактори, които движат еволюцията напред.
Независимо от досега продължаващите дискусии между
дарвинисти и неодарвинисти, представители на Синтетичната теория на еволюцията
и на различните други варианти, и издигани от тях хипотези повечето учени са на
мнение, за изключителната авангардна роля на молекулите на РНК
/Рибонуклеиновата киселина/ за прехода от нежива към жива материя.
Именно структурите на РНК активизират химическите съединения
на нуклеотидите, киселините, на белтъците и фосфатите, образуващи първичните
коацервати и предизвикват тяхното
репликиране, възпроизводство, отначало чрез деление, а по-късно с включването в
този процес и на структурите на ДНК и чрез раждане на нови особи, които наследявали
генетичната информация на “родителя”/”родителите”.Така бидейки по същество все
още абиотично вещество –химическо съединение със специфична структура-спирала
РНК осъществили прехода към биотично вещество, който бил завършен с предаване
на техните способности и на белтъчините, даващи основното съдържание на живите
организми.
Но с възникването на живите организми, които могли вече да
се възпроизвеждат и да се вписват в средата на своето обитаване със съответно
поведение, на сцената на Еволюцията в съответствие с принципа на нейното
фундаменталното единство и зависимости на
различните й форми се появява
закономерно един нов фактор, който започва да играе авангардна роля за
разгръщане на процеса на нови по-високи степени –нервната тъкан с нейния център.
Тук, както и на всички предхождащи и последващи етапи се откриват мвожество
варианти за реализация на неговата роля. Този факт обяснява защо се формират
различни клонове на живите същества и например наред с гръбначните възникват и
насекомите, които постигат фантастични способности да се организират и да
реализират своята жизнедейност в свои общности и общества.
Възникването в многоклетъчните живи организми на нервната
тъкан –нервен център заедно със своята
система – мрежа от неврони е подготвило и раждането на нов авангарден фактор на
еволюцията – мозъка. От тук целия ход на еволюцията в този нейн вариант е в
изключителна зависимост именно от мозъка, от неговата роля за организирането на
всички жизнени системи на живите организми. Това е дало основания на
американския учен Даниил Дана през 1859 г. (същата година, когато Ч. Дарвин
публикува “Произходът на видовете и еволюцията на човека”, а К. Маркс публикува
своята “Към критиката на политическата икономия”!!) публикува своите изследвания, в резултат също
на едно “околосветско пътуване”, в които
издига идеята за ролята на “цефализацията” в хода на Биоеволюцията.
Без да бъде единствената линия-вариант на разгръщането
на Универсалната еволюция “Цефализацията” показва не само, че е резултат
от закономерното развитие на Универсума/Вселената, но и че е най-перспективната
линия на това развитие. Защото, ако другите линии на развитие на ролята на
нервните центрове стигат до определени
граници, то в своето развитие в различните млекопитаещи цефализацията играе
изключителна роля за възникването на хоминидите- примати, а след това и на
хуманоидите с най-развития си представител Homo sapiens’a - Човека.
Проследяването хода на цялата Еволюция, от Началото –момента
на “Големия взрив” до възникването на Homo sapiens sapiens /Разумният човек/
подсказва на много учени, и на първо място на австралийския учен Brandon Carter,
че процесите на цефализация потвърждават
Антропният принцип като един от водещите принципи на Еволюцията на Вселената.
Но възникването на Човека не е просто резултат от развитието
на мозъка и нарастване на неговата маса относително към тялото, защото всички големи философи, най-кратко изказано от
Сьойрен Киркегард, признават, че “възникването
на човека не е просто еволюция, а революция”. Още съвременникът на Ч. Дарвин
американският учен Артур Р. Уолес, който има не по-малки заслуги за
разработването на идеята за биологичната еволюция и произхода на видовете, не
само стимулира Ч.Дарвин да побърза с публикацията на книгата си, но и в редица
от своите публикувани статии преди “Произходът на видовете” изказва
удивителната догадка, че първите погребения на неандерталци и кроманьонци, а
също картините по стените на пещерите в Северна Испания и Южна Франция,
рисувани преди повече от 40 000 години говорят, че изначално в човека
присъстват три фундаментални способности: а) да познава; б) да твори; в) да
прави морален избор между доброто и злото. Всъщност именно тези три
фундаментални способности гениално формулира и описа Имануел Кант в своите три
“Критики”, на “Чистия разум”, на “Съдната способност” и на “Практическия
разум”. Всъщност тези три фундаментални
способности, изначално заложени в него, са опорните стълбове Homo sapiens’ът основателно да превъзхожда всички
примати-хоминиди и другите хуманоиди със способността системно да се труди и
сам да се учи от своя опит. Разбирането на този факт, което не са направили
представителите на материалистическата философия начиная от Фр. Енгелс до наши
дни, показва, че действително ставането на Човека не е просто резултат от
еволюцията, а е качествено ново явление, родено от неизвестни до началото на
90-те години на ХХ век авангардни
фактори на Универсалната еволюция. .
Цяла група американски, канадски и руски автори, сред които
преди всичко Ч. Ламсдън, Г. Фолмър, Е. Уотсън, Р. Спери, М. Рюз, Роналд де
Соса, Дейвид Смайли и др. предложиха на научната общност своите изследвания и
изводи за заложените във всеки човешки индивид “Генно-културни кодове”, които
осигуряват не само способността на човека да мисли, да познава, да твори по
законите на красотата, да прави морален избор между доброто и злото, между
свободата и робството, не само способността да артикулира чрез своя език своите
мисли, но и да познава правилата на разгръщане на потенциала на тези кодове
чрез следване на определени епигенетични правила. Именно тези генно-културни
кодове, според мен, са онзи авангарден фактор, който е заложен изначално в
човека и предпоставя способността му да прави култура, за разлика от всички
други животни, които могат само елементарно да правят културо-подобни действия
и продукти въз основа на своята биологична програма на съответния вид...
Макар и сравнително по-бързо по отношение на посочените
по-горе революционни преходи в хода на Универсалната еволюция революционното
ставане на Човека като разумно социално същество, което прави култура
продължава от около 100 000 години до вероятно 1,5 -2 млн години. Това е
време, когато Човекът осъзнава смисъла на своята културна дейност като нещо
различно от процесите на заобикалящата го Природа. Но това е и време, през
което той придава смисъл на всичко, което го заобикаля от гледна точка на
значимостта му за него и неговите сродници и формите на общност, в които те се
организират – родове, племена, етноси.
Така се оформят първите митове и естествени религии. По такъв начин
осмисляйки битието на природата през
призмата на своето собствено битие какво е и какво би трябвало да бъде Човекът
създава сам авангардните фактори, които
в един момент преди 12-14 хил. г. в пространствата на Близкия изток ще
предизвикат Неолитическата революция.
Именно в последвалата Неолитическата революция епоха Човекът
излиза от коловоза на Еволюцията и стъпва на пътя на Историята. Става онова,
което древноперсийският маг Заратуштра (Заратустра, Зороастър), авторът на
свещената “Авеста” влага в думите на Бога Ахурамазд, отправени към първия
човек, според тази митология:”Йима, аз те създадох да ми помагаш. Помагай ми,
действай нататък!” Еволюцията ще продължи вече във формите на културата в
Историята.Уседналият начин на живот и предизвиканите от него нови дейности в
системата от общности след земеделието и
скотовъдството ще извика на живот занаятите, разделението на труда, търговията,
частната собственост, градовете, писменоста, парите, първите държави и като
следствие раждането на първите оригинални цивилизации в долината на р. Нил, в
устието на р. Тигър и Ефрат (Шумер), в долината на р. Инд и на р. Хуанхъ в
периода от 5000 до 35000 г. пр. н. е.
Осъзнал себе си като висша сила Човекът започва постепенно в
лоното на цивилизацията да реконструира силите на обкръжаващата го Природа и
Космос в антропоморфни образи по подобие на себе си. Той подрежда тези сили на
Небето в съответствие със своята наредба на Земята. Млечният път ще стане за
древните египтяни небесната река Нил, Слънцето неговия фараон и създател,
главната звезда на Орион и Сириус ще станат неговия първи фараон Озирис с жена
си Изида. Митологията на древните гърци ще роди третото поколение
богове-олимпийци начело със Зевс и жена
му Хера и техните деца, братя и роднини. Постепенно от пантеона на тези
египетски, месопотамски, индийски и гръцки богове ще се издига фигурата на
главния бог, който в един период от VІ в. пр. н. е. до VІ в. от н. е. ще се
извиси като Единствения, вездесъщия, всемогъщия, всемилосърдния създател и
начало на Вселената и човека. В Древна Персия – Ахурамазда с неговия опонент
бога на злото и тъмата Агро Майню, в Древна Юдея – Йехова, в Древна Индия –
Буда – човекът/монах въздигнат в бог, Иисус Христос – в близкоизточните провинции
на Древен Рим, Алах в Арабската пустиня. Но вече осъзнал се като въплъщение на
Антропния принцип Човекът постига смисъла и на Космологичния принцип –
отговорността си към живота и света. И как да не спомним момента от Библията,
когато Бог подрежда пред Адам всички живи същества и му казва: “Дай им имена и
се грижи за тях, защото ти си техния господар!”
И ако трябва да покажем накратко главното в идеята на Човека
за Бога, то е както в признанието му като Велико Начало и като Край, след който
започва пак начало, т.е. тече вечният кръговрат на живота – рождение, смърт и
пак рождение – “Аз съм Алфа и Омега” (Христос) , така и като Повелител на
Нравствен път, по който Човекът се приближава до Бога и постига своето спасение
и безсмъртие. В този смисъл главният заряд на монотеистическите религии е нравственият.
И неговите основни принципи са Свободата и Дълга. Дългът, винаги да следва
“Завета”, посоченият от Бога Път, а Свободата, да постъпва винаги в
съответствие със своята воля, своя избор в съответствие с естествения порядък
на нещата на света, зададен от Бога и винаги без да забравя за Дълга.
В този смисъл виждаме, че Антропният принцип и
Космологичният принцип в Човешката история вече действат като императиви чрез принципите на Свободата и Дълга.
Но ако принципът на единството на Човека с Бога, съдържаш в
снет вид антропния и космологичния
принципи се постига интуитивно от всеки
човек и в различните системи на
монотеистичните религии той е
въплътен под различни форми и се
представя външно чрез различни ритуали, продукт
на различните културни традиции на народите, приели тези религии, то това единство
се постига Рационално от духа на Човека на Световния Разум, на Духовния
създател на Вселената едва във Философията.
Постепенно отделила се от другите форми на духовната култура
Философията като цяло се проявява като особена форма, рационална рефлексия,
която може да познава цялото и самата себе си като духовно-практическо
отношение, усилие на Човека спрямо света, природата и обществото и себе си ката
стремеж към Бога като културно действо и нравствено усъвършенстване.
Не е случайно, че почти едновременно в древната епоха в
Древна Юдея, в Древна Персия, в Древна Индия, в Древен Китай и Древна Гърция от
VІІІ в. пр. н.е. до VІІІ в. от н.е. творят Мойсей, Исая, Йеремия, Иисус Христос,
Заратуштра (Зороастър), Буда, Вардхамана (Джина), Лао дзъ, Конфуций (Кун дзъ), Талес, Анаксимандър,
Хераклит, Питагор, Сократ, Платон, Аристотел. Това време Карл Ясперс в своята
монография “Цел и смисъл на историята” нарече “Осево време на историята”.
Раждането на Философията като “първата глобална
интелектуална революция” почти едновременно в древния цивилизационен свят не е
случайно. Осъзнал себе си и своята социална наредба като нещо различно от
Природата и положил началото на своята История със строителството на първите
цивилизации като нова форма на Еволюцията Човекът почти навсякъде в древния
свят макар и в различни културни форми следва принципите на Глобалната логика
на Универсалната Еволюция, на вложените в нея предпоставки за реализация на
Антропния и Космологичния принципи, които в неговата история се рализират като
Принципи на Свободата и Дълга.
От тази епоха до днес сменяйки ролите си Религията и
Философията и с различна степен на влияние и в единство с другите фактори на
духовната култура, стават авангардните фактори на Човешката история, продължаваща
Универсалната Еволюция.
20.02. 2014 г. г. София
Няма коментари:
Публикуване на коментар