Проф. доктор на философските и на политологичните науки Петко Ганчев –
посланик, Председател на Геополитически център Евразия
След наскоро изтеклата информация за тъмното, зад
завесата съгласуване на клаузите на ТТИП (Трансатлантическото търговско
инвестиционно партньорство) между САЩ и ЕС в лицето на евробюрократите от ЕК,
от което става ясно, че страховете на милионите европейци и представители на
европейския бизнес за заливане на европейския пазар от стоките на американските
Транснационални корпорации, сред които и прочутата Monsanto с нейните генномодифицирани продукти,
Франция обяви, че не е готова до края на
2016 година да подпише споразумението. Последва я и Германия, която миналата
2015 година беше разтърсена от демонстрации против подписването на това
съглашение. Освен нискокачествените и генномодифицирани продукти, които са
значително по-евтини от европейските, изработвани по определени стандарти
Европа е заплашена и от вече осезаемото настъпление на субектите на новия
феодализъм –Транснационалните корпорации, базирани в САЩ, на които се
предоставят права да водят дела и налагат санкции над европейските национални
държави при опита им да защитят националната икономика и социални интереси и
политики. Както и с въпроса за отмяната на визите за Турция не само под натиска
на Р.Т. Ердоган, но и на стоящите зад него САЩ, така и по това споразумение,
евробюрократите, изправени пред съпротивата на европейските народи, сред които
все по-висока популярност печелят патриотичните и националистически партии и
движения, са принудени все по-неохотно да следват своя задокеаански
ментор.
Затова посещението на
Барак Обама в двете най-важни в този момент страни на ЕС – Великобритания и
Германия, последно за този му мандат, трябваше да лобира за две особено важни
цели на САЩ по отношение на ЕС. 1. Да съхрани неговата цялостност като убеди
англичаните да не гласуват за напускане на ЕС. Не само защото Великобритания е най-верният
и послушен съюзник на САЩ, но и защото по-лесно се управлява един
“протекторат”, с център Брюксел, както определи ЕС Зб. Бжежински преди две десетилетия, отколкото двадесет и
осем национални правителства. И 2. Именно желанието на американската
администрация да изпълни поетите пред финансовия олигархат и ТНК да бъде подписано до края на мандата на
Барак Обама съглашението за ТТИП. Това беше казано и в Лондон, където се
препоръча на англичаните да преодолеят “местните си интереси”, така и в
Хановер, от където са корените на днешната Британска Уиндзорска монархия, на
проведената там индустриална изложба на стоки и технологии на ЕС и САЩ.
Въпреки услужливите
репортажи на официалните медии по повод на реториката на Барак Обама за
партньорство под диригентската палка на САЩ в името на демокрацията и против
авторитарните режими, като този на Вл. Путин в Русия, които защитават
националните интереси на своите държави и не се присъединяват към Pax Amеricana, европейците не се хвърлиха в обятията му и оставиха
отворена вратата за размисъл и отстъпление,
Колкото и да следваше кухите образци на поведението
на американските чиновници от високите етажи на властта с дежурната изкуствена
усмивка Барак Обама вероятно е разбрал безплодността на този си последен вояж в
Европа.
Това обаче не означава,
че САЩ са се отказали от реализирането на тази цел за икономическа интерграция
с ЕС като слагаема на геополитическата им стратегия срещу “Хартленда”(Русия,
Китай, Индия, Иран). Че това е така се вижда от припряните реакции и недипломатични
изказвания на Барак Обама във Washington Post за
заключителната декларация, която Китай и още 15 държави направиха в Австралия
да финализират сделката за Всеобемащо регионално икономическо партньорство до
края на годината. От страниците на Washington Post Барак Обама призова Конгреса без бавене да
одобри Съглашението за ТТП (Трантихоокеанско партньорство) с редица страни от
Югоизточна Азия, за да изпревари Китай. “Светът се променя- заяви Б.Обама- и
заедно с него се променят и правилата.”Щатите не трябва да допускат в никакъв
случай , щото Китай “ да разделя някои от бързо развиващите се пазари в ущърб
на САЩ, което поставя под угроза американските работни места, бизнес и стоки.”
Както посочвах в други
свои статии ТТП (Транстихоокеанското партньорство) е икономическата слагаема на
реализацията на неотменната геополитическа стратегия фронтално и в обход във
вътрешен и външен голям пръстен да се обхване “Хартленда” като условие за
налагане на контрол над това културно, политическо и икономическо пространство,
в което се разполагат четири от най-мощните цивилизации на Земята -Китай,
Индия, Иран и Русия. Всъщност тук отсъства само Бразилия от новата глобална икономическа структура на
БРИК, към която се добави и ЮАР , превръщайки
я в БРИКС. която структура наред с ШОС (Шанхайската организация за
сътрудничество) и ЕврАИС (Евразийския икономически съюз) вече години поставя
под въпрос напъните на САЩ за глобална хегемония.
В текста от Washington Post Б.Обама смята,
че именно САЩ и техните партньори трябва
да определят правилата на световната търговия. Това е един от неговите
аргументи против тенденциите на изолационизъм, които се наблюдават днес в САЩ
артикулирани от Доналд Тръмп и Барни Сандерс в техните предизборни кампании за
президентските избори. “Строителството на стени за самоизолация от глобалната
икономика само ни изолира от величайшите възможности.Напротив, АМЕРИКА ТРЯБВА
ДА ДИКТУВА ПРАВИЛАТА НА СВЕТОВНАТА ИКОНОМИКА. Другите страни са длъжни да
играят изключително по установените от Америка и нейните партньори правила.
Транстихоокеанското партньорство е
именно това, което ще ни позволи да направим това.”- заключава Б.Обама. Но и в
това направление САЩ вече не се радват на съглашателските нагласи от предишните
десетилетия. ТТП Документа по (Транстихоокеанското партньорство) беше
подписан от министрите на търговията на 12 страни от Югоизточна Азия, но
законодателните органи на тези страни не бързат да го одобряват. Процедурата в
самия американски Конгрес е също
тромава. Така че на Б.Обама му предстоят месеци на напрежение до края на
мандата, поради неизпълнените към финансовия Олигархат и ТНК на САЩ задължения.
Но въпреки мнението на някои световни анализатори, че САЩ се отказват от своята
геостратегия за налагане на хегемония над света и минават на варианта на
фрагментаризиране на глобалното пространство с по-плътно интегриране на своите
партньори и васали от Европа и Азия, с което трябва да се разгърне вече действащото Североамериканско съглашение
за свободна търговия ( North American Free Trade Agreement – NAFTA), което беше създадено още през 1994 г., смятам че
засега няма убедителни симптоми това да става.Напротив, това според мен са
стъпки към създаване на стабилни зони около “Хартленда”, за да бъде принуден
той, а всъщност страните-цивилизации в него –Русия, Китай, Индия и Иран да
приемат първенствуващата роля на САЩ в системата на световните международни
отношения.
Че това е така се вижда от мненията и съветите на двама от водещите “гуру” на
американската “Real Politic” – Зб. Бжежински и
Х. Кисинджър вече повече от половин век. National Review помества жалбата на Зб. Бжежински, че САЩ не са
успели да убедят Русия да се впише в коалицията в Сирия под тяхното ръководство и тя самоволно е действала по-ефективно и
практически не само е нанесла осезаеми поражения на Ислямска държава и Джебхат
ат Нусра, но и е “разбомбила авторитета” на САЩ, изтласквайки ги на втори план
в решаването на конфликта в Близкия изток. Но пак на страниците на National Review водещ американски
офицер от разузнаването откровено пише,
че на смяна на Pax Americana в света настъпва Pax Putinica и добавя,
че “също така, както по-рано Pax Americana е била насочена към сдържане на Съветския съюз, така
и новият световен порядък на Путин има за цел да разбие свърхдържавното влияние
на САЩ отначало в Европа, а сега и в източната част на Средиземно море.”(Всъщност,
както писа още 50-те г. на ХХ в. Николас Спикман Средиземно море – “Римленда” е
плацдармът за овладяване и контролиране на “Хартленда”).
Загрижен за лидерската
роля на САЩ в бързо променящия се свят през последните години Х.Кисинджър все
по-настойчиво съветва американските администрации да търсят друг подход към
Русия като я включат като равноправен участник в решаването на множеството
глобални проблеми на човечеството днес. Засега няма симптоми за промяна на
третирането на Русия и Китай от САЩ като равноправни партньори. Напротив, те
продължават да са “главната заплаха” за техните интереси.В този смисъл не се
предвижда промяна на геостратегията на САЩ следвана през целия ХХ в и в първите
десетилетия на ХХІ в.
А що се отнася до
реакциите на Русия и Китай на дежурните, а в някои случаи и твърде недипломатични
изявления в реториката на американския президент? В духа на своите хилядолетни
културни традиции и увереност в следвания път Китай реагира твърде сдържано и
продължи и ще продължи да следва своята геостратегия в условията на променящия
се свят и геополитически реалности, нараствайки своята мощ на “възродения
гигант”. От своя страна Русия не само проведе юбилейния Самит на страните от
АСЕАН само преди седмици в Сочи, но и все по-определено изказва резервите си
към мероприятията и решенията на доминираните от САЩ международни организации.
А колкото до наложените от САЩ и техните партньори/васали санкции против Русия
те всъщност се връщат като бумеранг срещу санкциониращите и действат като
мобилизиращ модернизацията на нейната
икономика и инфраструктура фактор.
Така че видима промяна
на геостратегиите на главните глобални играчи в света засега не се наблюдава.
Но това не означава, че в самите държавно-политически и икономически структури
на тези “играчи”, а и на другите регионални и местни участници в световната
общност, не се извършват промени, които да осигурят по-нататъшните им стъпки.
Но онова, което е видимо за все повече сериозни анализатори на протичащите
глобални процеси, е че неотклонно върви упадъкът на Pax Americana и това не могат
да го видят само глупците, в чията група традиционно се нареждат управляващите
България политици. Цялата нова история на България показва, че поради липса на
стратегическо мислене и виждане, ръководени само от конюнктурните си интереси и
блясъка на доминираща в момента имперска сила българските политици са се
нареждали като правило в групата на губещите. И само когато са се опирали на
народния дух и воля и са водели самостойна политика те са предприемали верните
решения и действия. Време е това да направят и днес!
24 май 2016 г. София
Няма коментари:
Публикуване на коментар