Проф. доктор на философските и на политологичните науки Петко Ганчев –
посланик, Председател на Геополитически център Евразия – София
Наскоро известната Think Tank (“Фабрика за мисли”)
на САЩ
Rand Corporation в свой
анализ “предвиди”, че е възможен във висока степен военен конфликт в
Южнокитайско море. (Когато в началото на 90-те години на ХХ в. пред първия
политологичен институт на България- ИССТ , чийто последен зам.директор бях,
говори един от водещите сътрудници на Rand Corporation за Балканите, понастоящем треторазряден
български политик, “предвиди”, че ще започнат войни и разпадане на Югославия,
аз го попитах откъде е сигурен в тези прогнози, той не отговори, но по-късно един
от сътрудниците на Института ми каза:”Г-н професоре, това, което Ранд
предвижда е вече планирано от ЦРУ, а господинът е полковник от ЦРУ”.) Това отклонение в скоби
достатъчно категорично говори, че САЩ се готвят за голяма провокация и евентуална война в Южнокитайско море. И
това не е от вчера.
Но това добре се разбира
от Правителството на КНР и конкретно от Министерството на отбраната, защото
преди Rand да се произнесе със своите “прогнози”
министърът на отбраната на КНР г-н Чан Уанцюан, според съобщение на Агенция
“Синхуа” при поредната проверка на готовността на армията призова армията и
народа на Китай да се готвят за “голяма война” “поради съществуващите заплахи
на морските простори” на КНР.
Какви са основанаията на
Rand Corporation и на министъра на отбраната на КНР, за да
говорят и очакват тежък военен конфликт
в Южнокитайско море в последните дни на август 2016 година?
Отговорът е заложен в предисторията, която превърна
Южнокитайско море от морска зона от древността
на Китай в “ключово геополитическо пространство” в наши дни и в зона на
сблъсък на геополитически и геоикономически интереси на Китай, от една страна, и от друга, на Япония,
Филипините, Виетнам, Малайзия ,Тайван и
т.н. и преди всичко на стоящите зад тях
и подклаждащи конфликта във формата на ASEAN с всяка от тях САЩ, защото тази
зона и намиращите се в нея островни групи “се включвали в базисните интереси на
САЩ за свободна навигация”(??).
Южнокитайско море от
древни времена е зона на корабоплаване и риболов на Южен Китай. В тази зона, в
която бушуват тайфуни и мусони по
половин година, се разполагат редица малки и в голямата си част с коралов
произход и представляват атоли - островни групи- Nansha (о-ви Спратли), Xisha ( Парацелските о-ви), Dongsha и Zongsha.
Нанасянето върху географските морски карти и включването на
тези острови в системата на навигацията започва едва през
1901 г., като постепенно през 30-те години на ХХ в. те се усвояват икономически
от различни компании. Нанасянето им с китайските им названия на географските
карти става през 1983 г. Въпреки конфликта с Виетнам през 1970 г. островната
група в Южнокитайско море не представлява особен геополитически и
геоикономически интерес на прилежащите към акваторията на Южнокитайско море
страни, още по-малко на САЩ, респектирани на север от могъщия си противник
Съветския съюз.
Но неочакваното
разпадане на Съветския съюз през 1991 г. и
неочакваната “победа” в “Студената война” отключиха “ инстинктите”, по
думите на Карл Хаусхофер(1943) , на “младия империалистически хищник” –САЩ и те започнаха разгръщането на
заложената още от Х. Макиндър и продължена от А.Махън и Н. Спикман
англо-саксонска геостратегия за овладяване на “Hartland-a” (“Евразия”- Русия, Иран, Индия, Китай),
което ги изведе от Атлантика през Индийския океан към Азиатско-Тихоокеанския
регион, където те също видяха зона на техните “национални” – разбирай-
“геополитически и геоикономически интереси”за доминация над света. Още повече,
че цялата тази зона се оказа богата не само на риба, птици и планктон, но и на нефт и газ. Така “опряха” до четирите
островни групи на Южнокитайско море и
конкретно до островите Nansha (Спратли), където КНР започна изграждане на
аеродрум и други съоръжения за защита на
морските си граници.
Главният двигател на
геополитическите и геоикономическите интереси през годините на управлеинето на
демократите в САЩ беше г-жа Хилари Клинтон ,която на различните самити на ASEAN в качеството на държавен секретару разбунваше участниците със своята
войнственост. В месеците и дните, когато госпожата е заета с предизборнта си кампания с амбиции
да овладее върха на властта действащият все още президент на САЩ след провала
на Европейския му вояж - пролетта на тази година и отлагането на подписването
на ТТИП от страна на Франция и последвалата я Германия до края на 2016 г. се
зае да пробутва напред другото Съглашение за ТТП (Транс-Тихооеанско
партньорство).Че това е така се вижда от припряните реакции и недипломатичните изказвания на Барак Х. Обама във Washington Post по повод на Заключителната декларация, която
Китай и още 15 държави направиха в Австралия да финализират сделката за
Всеобемащо регионално икономическо партньорство до края на годината. От
страниците на Washington Post Барак Обама призова конгреса без бавене да
одобри Съглашението за ТТП с редица
страни от Югоидточна Азия, за да изпревари Китай. “Светът се променя – заяви Б.
Обама – и заедно с него се променят и правилата”. Щатите нте трябва да допускат
в никакъв случай, щото Китай “да разделя някои от бързо развиващите се пазари в
ущърб на САЩ, което поставя под угроза американските работни места, бизнес и
стоки.” Всъщност страхът на Б. Обама е продиктуван от перспективата да се
провали южната слагаема на геополитическия и геоикономическия пръстен, с който
САЩ и техните съюзници и васали искат да
обхванот Hartland,a
(Евразия ) не само чрез военните си съюзи, но и с икономическите капани на
ТТП (Тран-Тихооеанското партньорство),
след като това са направили за Европа и Северна Америка (САЩ, Канада, Мексико) с НАТО, НАФТА и ТТИП.
В текста от Washington Post Б. Обама смята,
че именно САЩ и техните партньори ,разбирай васали, трябва да определят правилата на световната
търговия. Това е един от неговите аргументи против тенденциите на
изолационизъм, които се наблюдават днес в САЩ, артикулирани от Доналд Тръмп в
неговата предизборна кампания. “Строителството на стени за самоизолация от
глобалната икономика само ни изолира от величайшите възможности. Напротив,
Америка трябва да диктува правилата на световната икономика. Другите страни са
длъжни да играят изключително по установените от Америка и нейните партньори
правила. Транстихоокеанското партньорство е именно това, което ще ни позволи да
направим това.”-заключава Б. Обама. Но и в това направление САЩ вече не се
радват на съглашателските нагласи от предишните десетилетия. ТТП Документа по
(Транстихоокеанското партньорство) беше подписан от министрите на търговията на
12 страни от Югоизточна Азия, но законодателните органи на тези страни не
бързат да го одобряват. Процедурата в самия американски Конгрес е също тромава.
Така че на Б. Обама му предстоят месеци на напрежение до края на мандата,
поради неизпълнените към финансовия Олигархат, ВПК и ТНК на САЩ задължения.
Въпросът е, ще има ли
търпение обявеният за Нобелов лауреат за мир Барак Хюсеин Обама преди да стане действащ президент на САЩ или ще завърши своя мандат с война. И след
като решителната политика на Русия в лицето на Вл. Путин иззела инициативата за
борбата срещу Ислямска държава в Близкия изток постави в сянка лидерството на
САЩ в региона ще издържат ли нервите на Б. Обама и на стоящите зад него сили това
да направи и Китай в Югоизточна Азия и в Азиатско-Тихоокеанския регион или ще
предпочете да завърши своя мандат като нов Хитлер запалвайки нова (Третата
световна) война в Южнокитайско море?
Ако все пак се решат,
вероятността за което не е по-висока от страха от ответния удар, САЩ могат да
провокират чрез други сили военния конфликт, за да изпробват “високоточните си
оръжия” в заложения вече в тяхната Национална доктрина за сигурност Внезапен
глобален удар (ВГУ), чрез който да разколебаят противника си. Затова задачата
е, КНР да предвиди и прецени всички възможни провокации и предварително,
превантивно, със средствата на дипломацията, в духа на великата доктрина на Сун
дзъ, да ги неутрализира. Победата в една война е тя да не се състои. И още,
както в последното десетилетие Русия започна своя възход от падението през
Горбачовско-Елциновата епоха към възвръщане
на ролята и мястото си на велика сила, защото зад нея мълчалив, но непоколебим
стоеше “възраждащият се гигант” – великият Китай, ще покаже ли по категоричен
начин самата Русия, че стои зад своя велик съсед и съюзник Китай? От
практическият политически отговор на този въпрос зависи в огромна степен
бъдещето на човечеството!
23.08. 2016 г. София
Няма коментари:
Публикуване на коментар