Проф.доктор на философските и на политологичните науки Петко Ганчев – посланик,
Председател на Геополитически център Евразия
След поредица от
самобичувания от различна степен и мащаб вчера БСП определи своя кандидат за
президент –генералът от ВВС, летецът –ас Румен Радев. Остава да чуем до края на месеца
дали ГЕРБ ще пусне на тепиха и своя несъстоял се ас по карате –генералът от МВР
Бойко Борисов или вместо него ще излезе т-жата от ЕК Кри Сталинка Георгиева.
Именно обявеният и необявеният/необявената
ще бъдат главните борци на политическия тепих на България през следващите два
месеца.Останалите от РБ и другите ще присъстват по олимпийския принцип, за да
попълнят пистите на “плуралистичната демокрация”, да вдигат шум и да отвличат
вниманието на расеяния и зомбиран електорат.
И ако за
кандидата/кандидатката на ГЕРБ и подкрепящият отстрани кандидат на РБ е ясно
какво ще викат, защото вече четвърт век ние слушаме в различни децибели и от различни
викачи едно и също, зададено им от отвъдокеанския ментор и Брюкселските му
рупори, то възниква големия въпрос какво ще говори кандидатът на БСП – Лява
България. Това ли, което говореше “gut boy” (според Дж.У.Буш) С. Станишев и покорно повтаряше
Пл. Орешарски или ще заяви онова, което не само “твърдите социалисти”, но и
всички страдащи от уродливия неолиберален капитализъм, поднесен на България,
пък и на всички бивши социалистически страни от Източна Европа, под лозунга
“демокрация и права на човека” очакват да чуят
и да видят като реална политика?
Това означава на първо
място, да възстанови достойнството на третираните като “втора” и “трета” ръка
европейци български граждани от наложилите “тихия” неоколиализъм над страната и
народа ни западняци. В единство с това той трябва да заяви решимостта да
възстанови фундаменталните принципи, заложени в Конституцията от 1991 г.
България да бъде социална и правова държава.Но всичко това означава цялата институционална,
законодателна и административна система на управлеинето на всички нива на
държавната власт да бъде поставена върху основата на тези принципи и целият
псевдодемократичен камуфлаж да бъде изринат както е направил Херакъл (Херкулес)
с Авгиевите обори. Но всичко това означава този посочен вече от ръководните
структури на БСП, партията, която претендира че е “лява”, партия на социалната
справедливост и на свободата на всеки и всички,
да положи Ново Начало на Обустройството на държавата и обществото ни.
Само когато заяви готовността да прави това той ще спечели доверието на народа ни.
За всичко това и аз, и редица други български автори са писали и говорели през
тези вече 26 години, но то не е звучало от публичните медии, които като онези
коварни сирени, според “Одисея” на Омир, представени от различни анал лизатори,
повечето от които номенклатурни чеда и политически доносници на ДС, упойваха
народа и заедно с обедняването го оглупяваха, (или обратно).
Но в слагащата се все
по-тежка, заредена с много опасности, рискове и предизвикателства международна
и вътреобществена среда на България не е достатъчно просто да има достоен държавен
глава, който да отстоява националните интереси и суверенитет на страната ни в
системата на международните отношения и в различните институтции и организации,
в които е включена държавата ни. За да бъде достоен държавен глава, а не
марионетка, по подобие на своите предшественици, той трябва да заяви готовността
да инициира цяла група законови промени и политики, които да възтановят
историческата справедливост за големи групи от народа ни (“Западните
покрайнини”, “Беломорска Тракия”) и социалната страведливост за огромната част
от народа на България (масова, касова, мениджерска и т-н. “приватизации и
концесии). Всичко това е посочено в
статията ми “Какъв президент е необходим на Бългаиря в тази епоха?”-
публикувана на страниците на сайта www.pogled.info и www.tradenews само преди по-малко от месец и затова не го повтарям.
Заявявайки
готовността си да бъде президент на всички българи той трябва да стимулира
създаването на глобална мрежа на българите по света –“Единна България”, чието
сърце да бъде майка България.
Но за да прави всичко това, кандитатът на
“левите сили” на България трябва да има
богатството от знания, широтата и висотата на духа и силата на волята, защото
ако действително иска да бъде спасител и обединител на народа ни в
застрашително настъпващата епоха на глобални, регионални и национални рискове и
опасности той не може да следва
образците на поведение на своите предшественици, в повечето случаи “политически
недоразумения”, а сам трябва да прави образец, учейки се от най-силното, което
са ни завещали великите ни предци.
Въпросът е: “Има ли той
всичко това и има ли решимостта и волята да го прави или пак ще гледаме и
слушаме празния шум на посредствеността
и боричкания на дребно, а не политическа борба, в която ще се реши по-нататъшното
бъдеще на България – “Да бъде, или агонизирайки постепенно да премине в историческото
небитие”?”
18.08.2016. г. София
Няма коментари:
Публикуване на коментар