Това е
въпросът, който се поставя днес от всеки
мислещ и честен българин, с
дълбока тревога за бъдещето на страната ни. И не е необходимо да се чака
окончателното преброяване на бюлетините
на гласувалите по-малко от 1/3 от имащите право на глас български граждани.
Фактът на загубата на левите и национално-патриотични сили е категоричен. И ако
за мнозина, че С. Станишев, В. Сидеров и В. Симеонов са загубили им е все едно,
даже се радват, то на по-голямата част от народа ни не му е все едно, защото
именно благодарение на политиката на С. Станишев победи ГЕРБ с одиозния си вожд
Б. Борисов. Тази загуба и тази победа обещават тежки дни за България още тази
есен. Победителят и другите победени от т.нар. “десни сили” няма да пропуснат
да се възползват от загубата на противниците си.
С риска да
не кажа всичко, което мислещите българи, разтревожени за съдбата на Отечеството
ни, ще забележат, нека посоча някои от причините за тази загуба на левите и
национално-патриотични сили в България, докато сродните им политически партии и
формирования навсякъде в ЕС спечелиха или увеличиха присъствието си в Европарламента, който по силата на Лисабонския договор има повече права и
възможности да влияе върху посоките на политиката на ЕС. Със загубата си тези
сили в България утежниха позициите на сродните си политически сили в ЕС и
възможностите им да определят политиката на ЕС и обратно помогнаха на десните
консервативни и т. нар. либерални сили да продължат гибелната си за Съюза
политика. И не последно, онова, което ни засяга нас българите – поставиха под
въпрос слабите надежди на бизнеса и обикновените хора за действително социална политика
и повече справедливост.
И така,
причините?
На първо
място, С. Станишев като лидер на БСП, партията с чийто мандат се състави
коалиционното/експертно правителство на Пл. Орешарски не направи нищо, за да
разобличи и потърси съдебна отговорност за десетките престъпления срещу
държавата и народа, които извърши правителството на ГЕРБ. Нямаше нито грам от
така жадуваното от народа възмездие за унижението и отчаянието, което доведе
редица семейства до самоубийства и седем млади хора да се самозапалят и
изгорят.
Второ,
правителството, чийто задкулисен режисьор бе именно С. Станишев не се
конструира с действително авторитетни и честни кадри, а се “възползва” от хора
- преминали през различни партии от левия до десния спектър и обратно с
едничката цел да бъдат във властта. Най-фрапантния пример е с премиера Пл.
Орешарски и министъра на вътрешните работи Цв. Йовчев, който за кратко време
извървя пътя от шеф на ДАНС, назначен лично
от лидера на ГЕРБ –Б. Борисов и съветник на Президента от ГЕРБ Р.
Плевнелиев , който от първия ден започна да съботира работата на правителството.
Трето,
въпреки усилията на някои министри от БСП за справедливо решение на множеството
проблеми от тяхната сфера Правителството нема смелост да отмени приетия в
предишния мандат плосък данък, който удря върху доходите на най-бедните слоеве
за сметка на високозаплатените бюрократи на различни нива. В това отношение
политиката на правителството продължи в
неолибералните коловози, определени още от началото на 90-те години на ХХ в.
Четвърто, С.
Станишев и другите от ръководството на БСП
и КБ немаха смелост да се противопоставят на прекомерните апетити на ДПС
за постове и позииции на различни нива на системата на управление, които им
осигуриха комфорт и сигурност в изборите. Нещо повече, те станаха инструмент на
ДПС в прокарване на парадоксалната кандитатура на Д. Пеевски за шеф на ДАНС,
което взриви обществото и го постави в ненормална ситуация в продължение на
месеци.
Пето,
въпреки откровените и йезуитски ходове
на президента Р. Плевнелиев срещу правителството и интересите на България във
вътрешен и в международен план и
готовността на граждани да организират подписка за неговия импийчмент нито С.
Станишев, нито коалиционните им партьори
от ДПС се заекнаха да подкрепят тази наложителна мярка.
Шесто, не
последно, Правителството в лицето на своите водещи фигури не можа още отначало
да се ориентира в сложната геополитическа ситуация, която се сложи в Украйна от
есента на 2013 г. и непрекъснато правеше гафове, докато други страни в ЕС заеха
балансирани и разумни позиции. Народът, който в голямата си част, независимо от
различните проамерикански лобита е русофил, не можа да прости това.
Посочването
само на тези моменти и констатирането на факта, че на различни нива в системата
на управлението и националната сигурност на страната продължават да се
назначават лица, свързани с предишното управление, което беше получило от много
авторитетни международни институции и специално от “Форин аферс”( Foreign Affairs)
класификацията на “държава-мафия” говори
категорично във вреда на С. Станишев и политиката на БСП и КБ, която и беше
наказана от българските избиратели с нежеланието им да гласуват за тази
политическа сила. Върхът на грешните ходове беше и помпозното обявяване на С.
Станишев, че ще води листата на КБ за Европарламента, но няма да стане
евродепутат.
За ролята
на АБВ в тази ситуация няма да говоря. Фактите, които са пред очите на всички
мислещи българи са достатаъчни, за да си направят необходимите изводи. Sic transit
Gloria mundi.( Така преминава световната слава.)
И няколко
думи за причините национално-патриотичните сили също да загубят в тези избори.
На първо
място и преди всичко, фактът, че както в своята вътрешна, така и международната
политика двете основни политически сили НФСБ и “Атака” заемат коренно
противоположни позиции, не може да получи подкрепа от истинските патриоти на
България.
И второ,
междуличностната борба между лидерите и ръководството на двете политически сили
също работи против тях и техния авторитет. Не е ли крайно време всички
национално патриотични сили като истински представители на интересите на
България тук на Балканите и в ЕС да се обединят?
Необходима
е бърза, умна и радикална промяна в политиката на левите и
национално-патриотичните сили, защото току-що отминалите избори и резултатте от
тях показаха, че България е действително тежко болна и е време синовете и
дъщерите й , които милеят за нея, да започнат да я лекуват.
Проф. Петко Ганчев – Геополитически център Евразия
26.05. 2014 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар