Това е един от главните въпроси, които
си поставям често през последните години, когато наблюдавам тоталното срутване
на държавните ни устои и несравнимото деградиране на материалната ни и на голяма
маса от народа ни на духовната му култура. Дълбоката апатия и инерция
,сриването на фундаментални ценности в големи групи население са поразителни. Да,
ние сме били и по-бедни в определени епохи и с по-масово необразовано население
за 136-те години от Освобождението ни от
варварското робство, задържало развитието ни със столетия в сравнение с другите
европейски народи. Но както в началото на раждането на Третата Българска
държава, така и в определени етапи след погроми ние сме имали пасионарни личности,
които са имали разума и волята да поведат народа ни и да му върнат надеждата и вярата, че той
може повече, че той е достоен народ,
който има способности и сили, има “дар Божи” да прави чудеса и той ги е
правил.
Но кои са пасионарните личности в историята,
кои са пасионариите? Това не са просто “героите” в тривиалния смисъл на тази
дума, това са особената порода личности, които издигат велика идея и дават
тласък на движението на най-решителните, на ония, които приемат тази идея да
тръгнат и да правят промяната ,да правят чудеса. Най-блестящо за ролята на
пасионариите писа гениалният руски философ на историята, етнолог и културолог,
последният от великата фаланга на евразийците
и син на великата Анна Ахматова ( наследница на волжки българи) Лев Н. Гумильов.
За Л. Гумильов пасионариите са личности, които са
заредени с могъща духовна енергия и водени от велика идея са готови на
саможертва в името на победата на техния етнос, на техния народ и държава. Тези
личности са своеобразни светкавици, мълнии в мрака на едно сиво и безлично съществуване на човешките
особи от определен етнос, народ, нация. Те са великите начинатели на ново
историческо дело, на епоха в историята на своя народ, на своя регион, на
човечеството. Такава личност за Л. Гумильов е Темучин ( Чингисхан – хан на
всички ханове), който в 1221 г. обединява разпръснатите в суровата степ десетки монголски племена, пребиваващи в
родово-общинни и полуфеодални структури и
хвърля конните армии на тези всичко около 500 000 души в могъщ
подем, който като ураган помита хилядолетните империи на Китай, Индия, Персия
и враждуващите помежду си княжества на
Киевска и останалата Русь, да стигне до Египет и до централна Европа,
образувайки по такъв начин най-голямата сухопътна империя с 34 млн кв. клм площ
и с над 125 млн население. Такъв пасионарий е Мартин Лутер – Витенбергския свещеник, който не се уплаши, че ще го последва съдбата на Сованарола и Ян Хус
и хвърляйки предизвикателството към папата и
Римо-католическата църква положи началото на една от истинските духовни
революции на Европа и света, подготвила раждането на капитализма. Такива
пасионарии бяха Христофор Колумб, Васко да Гама, Фернандо Магелан, които не се
уплашиха от безбрежния океан и поведоха флотилиите от малките си корабчета, за
да открият нови земи (“Новият свят” – Америка), нови пътища към “Стария свят” – Индия и Китай, да обиколят
Земята. Такъв пасионарий е Оливър Кромуел, който не се уплаши да тръгне с
войските на Парламента срещу краля и да проведе Английската буржоазна революция
( 1642-1652гг); такива бяха бащите на Американската нация ( Дж. Вашингтон, Б.
Франклин, Т. Джеферсън, Т. Пейн, А. Хамилтън и др); такива бяха монтанярите
(Ж.Марат, М. Робеспиер, А. Сент Жюст и др.), които доведоха до край Великата
френска революция. Такива в съвременна
Европа бяха генерал Шарл дьо Гол,
К. Аденауер, Жан Моне, Робер Шуман ,които зададоха идеята и началото на нова
обединена Европа.
Като не забравяме, а помним непрекъснато великите си
основатели и върхове на Първата Българска държава – Аспарух, Тервел, Крум,
Борис І и Симеон Велики ние виждаме, че раждането на съвременна България из
мрака на петвековното варварско робство
е белязано от титаничните пасионарни фигури на Г. Раковски, на В.
Левски, Хр. Ботев, Г. Бенковски и цялата
плеяда на апостолите от Април 1876, от
героите на Шипка август 1877, от героите при Бунар Хисар(1912г.), Одрин 1913г.,
при Дойран и Галичица ( 1915-1918гг). от фигурите на Ст. Сатмболов, Ал. Стамболийски, които
заплатиха с живота си за дързостта да водят една политика в името на българския
народ, на България. Посочвам само някои от най-ярките имена, но никой
пасионарий не е могъл да придаде тласък
на едно движение, на едно държавно строителство, воден от велика идея, ако не е
имал своите последователи, своите другари и съмишленици, които като него са
били готови, по думите на Апостола на свободата – В. Левски “да положат главите
си на кладата пред олтара на свободата”.
Но има ли днес в България пасионарии? Има ли знаещи и
волеви личности, които да извадят народа ни от летаргията на четвървековното
падане в пропастта на бедността, безкултурността, безнадеждността, в които го
вкараха невежи, а някои и полуграмотни, с тъмно минало, но за сметка на това алчни
и продажни политици, които го движат по спиралата все по-надолу? Има ли
личности, които смело да заявят, че в тази сложна и заредена с глобални рискове
и опасности епоха знаят и могат да посочат пътя за “Изхода”, така както преди
2500 г. това прави Моисей, извеждайки еврейските племена от египетския плен?
Няма съмнение, че за знаещите и мислещите българи идеята, която ще изведе народа ни от това състояние , от
нерадостното му битие на последен в
ЕС е идеята за неговото Единство. Само
когато е бил единен народът ни е правил чудеса ( вижте епохите на Аспарух, Тервел,
Крум, Симеон Велики) и като юмрук се е
стоварвал върху превъзхождащ го противник и го е побеждавал или пък е осъществявал подем в материалната си и
духовната си култура, като е изпреварвал други народи по-рано тръгнали към
свободно държавно строителство. И обратното, винаги, когато е бил разединен на
отделни групи, слоеве, региони и дори държави (седем български държави,
враждуващи помежду си заварват османските турци, когато завладяват от 1356 до
1396 г. България!) той е губел, изпадал в беди, зависимости и робства.
Но в днешната модерна епоха не е достатъчно само да се
обяви някакво единство на всички българи не само тук в държавата България, но и
навсякъде по света. Да се свържат в едно фрагментите на българския дух и воля е
необходимо да издигнем като водещи принципи свободата, социалната
справелдливост, равенството пред
законите и отговорностите на всички
родени на тази земя и носещи самосъзнанието на българи. Това означава всички
наши различия като представители на различни етноси, изповядващи различни
религии, с различно образование и имуществен статус да бъдат преодоляни от
разбирането ни, че ние преди всичко сме деца и граждани на България и за да
бъде тя достойна за нас ние трябва да бъдем достойни за нея. Ние трябва да
заслужим щастието да сме представители на един древен народ, бил важен фактор в
ставането на славянската православна цивилизация и обогатил европейската
култура и цивилизация със своите високи постижения на духа. Тук няма място за заигравания с етническа
карта, изнудвания, ксенофобски настроения и дерибейства от страна на отделни
политически партии. Но тук не трябва нито за момент да има място и за васални
нагласи, лакейство и унижения от страна на различни политически представители
към различни представители на титулуващи се “велики нации”, вчерашни или днешни
хегемони на света. Само когато следване
тези свещени за един свободен и горд народ принципи ние ще можем да говорим за Единна България и само такава Единна България може да има
бъдеще в тази глобална епоха на толкова възможности, но и на толкова опасности!
Но дотогава
въпросът:”Кога ще се събуди България и има ли в нея днес пасионарии?”ще звучи с нестихваща сила в
съзнанието на будните синове и дъщери на България и ще поражда нетърпима болка
и срам за днешните ни реалии...
Проф. дфн., дпн. Петко Ганчев –посланик, Председател
на геополитически центр Евразия
21.12.2014
г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар