ГЛОБАЛНАТА КРИЗА НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА – ТРАНСФОРМАЦИЯ ИЛИ ГИБЕЛ?

Проф. доктор на философските и на политологичните науки Петко Ганчев- посланик, Председател на Геополитически център Евразия- София

         Глобалната криза на цивилизацията е всеобщо признаван факт, който през последните седем  години тресе системата на цивилизацията, създавайки усещанията за наближаваща катастрофа, чиято най-вероятна форма  още това десетилетие би била една опустошителна световна война. Симптомите за глобален катастрофален за цивилизацията  военен конфликт вече са достатъчни.  Разбира се, че човечеството може да намери изхода от тази катастрофална перспектива, но за това се изскват смели идеи и решителни действия от лидерите на водещите държави в света, които задават тон на съвременното историческо движение на човечеството, който да осигури благополучна трансформация към нова световна подредба. .Има и един трети вариант, при който благодарение на различни балансиращи конфликтините моменти решения човечеството ще продължи инерцията на своята агония и постепенна деградация на цивилизацията.  

         Измеренията на тази глобална криза са във всички посоки на обществения живот на човечеството, но тук е достатъчно само да изтъкнем все по-зловещите прояви на сблъсъка на различни цивилизационни ареали, изповядващи различни религии и ценности. Пример са не само 17 –те жертви на терористичния акт в Шарли Ебдо, но и хилядите граждани на Русия, Украйна, 1,5 милиона иракчани, повече от 500 хил. сирийци, хилядите афганци, йеменци, либийци и т. н., жертви на този терор, при това без да са рисували карикатури на пророка Мохамед, на Дева Мария или на Троицата. Пример за това са и стотиците хиляди несретници, бягащи от войната или от мизерията, които  всяка година  търсят “обетованата земя” – Европа, но често намират дъното на Средиземно море или пътищата на Балканите...

         За мислещите критично представители на човечеството е повече от ясно, че не с такива “мероприятия” като “маршът на солидарността” в Париж на 44 лидери на държави от Европа и останалия свят, а по същество както го охарактеризираха редица действително свободни  медии – “парад на лицемерието” ще бъдат решени тези проблеми, защото причините са много по-дълбоки и в определена степен тези “лидери” са част от проблема...

Безспорно е мнението на световни сериозни анализатори, а не плоски апологети и  адепти, че епицентърът на тази криза-депресия са най-развитата държава в света- хегемонът -САЩ, които вече четвърт век, било сами, било чрез най-верните си съюзници от НАТО- Великобритания, било чрез васалите от Източна Европа, т.нар. бивши социалистически страни, сред които  и България, (които се оказаха повече “атлантисти” отколкото “европеисти”),  а също и своите съюзници от ислямския свят – Саудитска Арабия, Катар, и разбира се, Израел, не само налагат своите правила на финансова, икономическа, информационна и социална политика на останалия свят, но нерядко  наказват един или друг опълчил се срещу тях “диктатор”, защитаващ ресурсите и интересите на своята страна (Югославия, Ирак, Афганистан, Либия, Сирия и т.н.) Последната година  освен големия “Близък изток” хвърлен в хаос, във фокуса на геополитическите интереси на САЩ и техните верни васали е Русия, която  има смелостта да се опълчи срещу разюздания хегемонизъм като за целта на кладата на Гражданската война беше хвърлена Украйна.   

Духът на тази криза е духът на неолиберализма .- духът на универсалния, фундаменталния  маркетизъм, при който всичко  е стока, от природните ресурси и произведеното от човека, до тялото на самия човек и неговата съвест. Това  е духът на вампирясалия капитализъм, който под формата на долари, впримчил в зловещо хоро другите световни  и национални валути  изсмуква силите на реалната икономика на човечеството, на духовната култура на човечеството и способността му за разумна политика, ускорявайки производството и потреблението на стоки, природни ресурси, човешка плът и дух, за своето ненаситно насищане и приближавайки “края на историята”,  който  обявиха още преди повече от две десетилетия в оптимистичните картини на “либерализма” апологети като Франсис Фукуяма. Зад паравана на разглаголстванията за всеобщата свобода и демокрация човечеството беше хвърлено в джунглата, където господства световния олигархат, със своя център –САЩ.   

         Защото глобализацията, която се разгърна в своя засега последен етап от 90-те години на ХХ век като обективен, закономерен процес на интегриране на човечеството като цялостна система в съответствие с огромните възможности на новите информационно-комуникационни средства и технологии и новите ракетно-ядрени оръжия, несравними със своите аналози от предишните епохи, протича обаче в съответствие с икономическите, финансовите, политическите и културните интереси на САЩ. Нейният дух е родената в САЩ в края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век идеология на неолиберализма, която универсализира частната собственост и  пазара като единствени форми на икономическия живот на “демократичните” общества. Така в дълга статия, озаглавена “Манифест за един стабилен свят” и публикувана в New York Times Magazine  на 28 март 1999 г., т.е. наскоро след началото на бомбардировките на НАТО над СРЮгославия, известният американски журналист Томас Л. Фридман, обявяващ се за социалдемократ, заявява: “Поддържането на глобализацията е основен стълб на нашите национални интереси – глобализацията е американска”. Според него за САЩ днес е  важно да съдействуват за установяването на “една абстрактна система на глобализацията” /например, под формата на демократизация, права на човека и на малцинствата/, тя обаче от своя страна изисква “стабилна структура на геополитическа мощ, която просто не може да бъде поддържана без активното участие на САЩ”. Разкривайки реалната геополитика на САЩ, Томас Л. Фридман признава, че “скритата ръка на пазара никога няма да може да функционира без помощта на скрития юмрук.””Макдоналдс” не може да се развива без “Макдонал- Дъглас”, създателя на изстребителя- бомбардировач Ф-15. “Скритият юмрук, който осигурява поддържането на световната сигурност в интерес на технологиите на Силиконовата долина, се нарича армия на САЩ, ВВС на САЩ, ВМС на САЩ, Морска пехота на САЩ.”      

         Своето финансово господство и паразитиране върху световната финансова система САЩ осигуряват чрез въздигнатата след Втората световна война своя национална валута –долар в световна валута. При това доларът  с всички реквизити и атрибути на държавността на САЩ се печата и контролира от частната корпорация – Федерален резерв. Всяка година, по мнението на анализатори, от това че доларът е световна валута донася на САЩ “чисти приходи” от 18-20 млрда долара. Още след Втората световна война със съглашенията в Бретън Уудс стойността на долара, а след него и на останалите световни валути е откъсната от реалната икономика, т.е нарастването на паричното богатство на отделни държави и лица не зависи вече от реалната икономика, а от самата система на финансовите операции. Учудващо ли е тогава, че днес 2014-2015 гг. в света при съвкупен БВП на всички държави от около 65-70 трлилиона долара във финансови операции се въртят над  4-5 квадрилиона долари ,т.е почти 100 пъти от обема на реалната икономика??. Тази самопроизвеждаща се мощ на парите се е въплътила в истинските икономически и финансови субекти на глобалната икономика и глобалната финансова система – ТНК /Транснационалните корпорации/, които като мрежа в смъртоносна прегръдка държат националните икономики и финансови системи. Всъщност в това  е смисъла и същността на съвременната глобализация като наднационална, наддържавна финансова, икономическа, информационна, културна, военна, а също и във формите на наркотърговията, търговията на оръжия и хора, интеграция.

         Голяма част от функциониращите днес над 70 хил. ТНК са базирани в САЩ и техните най-близки съюзници като Великобритания, Германия, Япония и др. Голям  е делът  на американските ТНК и  сред групата от 350-те най-мощни. Така още през 2000 г. Игнасио Рамоне посочи във в.”Монд”, че оборотът на “Дженерал мотърс” е по-голям от БНП на Дания, този на “Форд” е по-голям от БНП на Южна Африка и Полша, “Майкрософт” на Бил Гейтс надвишава БНП на Испания, “Ексон Мобил” със своите 210,4 млрд долара за 2000 година гони БНП на Швеция – 228, 3 млрд долара, а най-голямата верига от хипермаркети в САЩ  и света “Уол Мар” със своите 193, 3 млрд долара надвишаваше преди десет години БНП на Австрия с нейните 190,3 млрд долара, но в 2010 година този “октопод” по бруто годишен продукт от над 330 млрд долара надмина много от най-развитите европейски държави.

         Като цяло се вижда, че на световните финансови  пазари ТНК са мощна сила и по същество диктуват операциите по инвестиции  и трансакции в различни части на света, както се казва със “скоростта на светлината”. Като се има предвид, че техните съвкупни резерви са няколкократно по-големи от резервите на всички Централни банки в света, взети заедно, става ясно, че преместването само на 1-2% от масата пари, намиращи се под контрола на тези ТНК и финансови групи, като тази на Дж. Сорос, не само е в състояние да промени драстично паритета между две национални валути, но  и да предизвика верига от сътресения в националните финансови системи на цели региони, както стана през 1998 г., вследствие от “играта” на същия този мегаспекулант Дж. Сорос, който искаше да “удари” хонкогския долар, но предизвика финансово “цунами” в Ю.Корея, Индонезия, Япония, Русия, Аржентина  и др. Днес с цената на нефта се провежда нова операция по обезсилване на руската рубла. За съжаление обаче хвърления в геополитическата игра бумеранг, по мнението на сериозни експерти на Световната банка започна да удря  ипо европейската валута – европ, а скоро ще удари и самите САЩ.

         Ако за широката публика, за масовия консуматор движението на финансовите потоци, които подриват всяка икономическа и национална стабилност не са така видими и понятни , както са не винаги понятни и разните войни “за защита правата на човека” и разните “революции” като “Арабската пролет” в благоустроени страни, които се разрушават, за да се открие път към властта на умерения ислям в лицето на “Мюсюлманските братя” или някакви други “добри терористи” (така бяха отгледани и въоръжени и “Ал Кайда” и “Ислямска държава”), то зрелищата, картинките, които трябва да отвлекат вниманието от размисъла за реалните проблеми на живота и причините за мизерията на милиарди човеци на Земята са постоянно пред очите на този масов консуматор. Защото , както посочва проф. А Валадао “3/4 от “картинките” показвани в света с видеокасети или в кинотеатрите , са американски” (1) Защото, наред с икономическата, финансовата и търговската глобализация върви процесът на информационната, идеологическата и духовно културната глобализация. Световните национални култури, формирани в дълбоката древност днес се намират под натиска на агресивната експанзия на т.нар. “масова” култура, чийто главен производител са САЩ. Бидейки по същество “единственият център на разпространение на нововъведенията в технологическата, финансовата и организационно-управленската сфера на световната икономика, САЩ се явяват едновременно и двигател, и експериментална лаборатория на това, което се нарича глобализация” .- пише А. Валадао. (2)

         В същото време, бидейки по същество еклектическа, симбиоза от различни културни традиции, влияния и епохи – западноевропейска, латиноамериканска, руска, африканска и азиатска, американската “масова култура” сравнително лесно се инкорпорира както в глобализираното космополитично пространство на Запада, така и в “локалните” пространства на останалите страни и народи в света, където малко или повече са съхранени културните им  традиции, като ги разрушава и развращава. Като всяка обща форма тази култура е бедна на съдържание, тя не се обременява от традициите и ценностите на локалните култури на хилядолетни държави и цивилизации, а се свързва с елементарни представи за “добро” и “зло”, елементарни, близки до биологичната природа възприятия и реакции на човека и затова най-бързо се възприема от младите поколения – неузрели и непостигнали мъдростта на националните култури. Нейният космополитизъм  е на ниско равнище. Нейната доминираща черта е възхвала на индивидуализма, егоизма и егоцентризма. Оттук и арогантността, безпардонността, агресивността и неудържимият стремеж към хедонизъм  у тази култура. Тази култура отдавна е загубила най-ярките и мотивиращи индивидуалния успех и възхода на капитализма принципи и ценности, които Макс Вебер анализира в “Протестантската етика и духът на капитализма”.

         Но ако в света младите поколения, поставени под пресинга на американската “масова култура” се масово “зарибяват” в деградация на техните национални ценности и деградация на техния дух, което все по-масово ги хвърля в обятията на различни форми на аномия, на престъпност, без да осъзнават гибелното въздействие на тази култура, то дори и такива апологети на американския начин на живот  и световно господство като Зб. Бжежински виждат опасността от израждането на тази култура. Според него, арогантността, безпардонността, агресивността и неудържимият стремеж към хедонизъм в тази култура, заплашва не само света, но и самите устои на САЩ.”И наистина, същинската уязвимост на Америка се дължи не на явните предизвикателства на нейните конкуренти, а на заплахите на собствената й култура, която систематично отслабва ,деморализира, разделя  и обезсилва страната вътрешно и която наред с това примамва, развращава, отчуждава и революционизира външния свят.”(3) Според най-авторитетния футуролог на ХХ век Даниел Бел, кризата на Америка, на капитализма се проявява в дълбоките противоречия в неговата културна система, които го откъсват от неговите източници, осигурили неговия уникален възход, и главно от неговия протестантски дух  и ценности. ( 4) Само за една черта на съвременната американска духовна култура, нейната агресивност,  ни говори съветникът на президента Б. Клинтън, в неговия първи мандат,   Нобеловият  лауерат Лестър Търоу. Той посочва, че според официалната статистика, всеки американски тинейджър от 3 до 18 годишна възраст е гледал по екраните на телевизията и киното най-малко 21 хиляди убийства, и то извършени по особено жесток начин. ( 5)

         Така, без да правим обширни анализи и привеждаме множество мнения на американски и европейски учени, може да се направи извода още тук, че САЩ са главният субект на съвременната глобализация на човечеството, който експлоатира обективните и закономерни потребности на народите от интеграция, като налагат на този процес формата  и имплантират в него своя дух на идеологията на екстремисткия капитализъм- неолиберализма и принципите и ценностите на своята духовна култура, в съответствие със своите интереси, като по такъв начин екстраполират своята дълбока, съдбоносна криза върху световната система на капитализма, върху цялата цивилизация.    

         Че това е така ние можем да се убедим и от грамадния факт на глобалните неравновесия между богатите и бедните народи в света, между богатите и бедни слоеве на населението в отделните държави ( по сведение на “Индепендън” 1400 мултимилиардери в света имат годишен доход повече от 3,5 милиарда човеци на Земята), а също от грамадния факт на глобалното екологично неравновесие между обществото/обществата и природата, които тласкат Земята към все по-драстични климатични промени и природни катаклизми, в края на краищата към екологична катастрофа и гибел на човешката цивилизация. Защото за задълбочаването на тези наследени от предишните епохи неравновесия безспорно водеща  и главна е заслугата на наложения с т.нар. Вашингтонски консенсус на ЕС и много други държави в света неолиберализъм с неговата неудържима експанзия и дух на консумативизъм. 

         Множество данни в световната статистика ни показват, че вече второ десетилетие около 14-15% от човечеството, представляващо т.нар “златен милиард” потребяват 85-86% от благата на Земята. Обратното ,останалите 85-86% от световното население потребяват не повече от 14-15% от световните блага. А тези блага под формата на преработена природа и ресурси и източници на енергия все по-категорично нарушават цялостния геобаланс- литосфера, хидросфера, атмосфера, биосфера, който се е формирал милиарди години в еволюцията на Земята и представлява люлката на всичко живо и на самата човешка цивилизация. От няколкостотин милиарда тона вещество на природата, което под различни полезни изкопаеми и ресурси се извлича от земните недра се усвояват пълноценно няколко процента ,а всичко останало под формата на отпадъци замърсява почвите, водните басейни и атмосферата, нарушавайки техния естествен баланс и възпроизводство. Наред с изсичането на горите стотици хектара в минута и замърсяване на реките и световния океан  с милиони тонове детергенти  най-видимия и най-осезаемия ефект от тази антиприродна дейност на човечеството е ускорената промяна на климата на Земята в резултат от емисиите на въглероден двуокис от транспорта ,индустрията и бита, потребяващи като източници на енергия въглеводородите - нефт, газ и каменни въглища. Всяка година в атмосферата се изхвърлят над 35 млрд тона въглероден двуокис, от които природата – растения и океанския планктон успяват да усвоят само половината, а другата половина се натрупва нарушавайки все по-драстично баланса на въздуха в атмосферата. И както при много други явления, по данни на Жак Атали от неговата книга “Анти-икономика” 1/4 от тези емисии в атмосферата изхвърлят САЩ, чиято най-мощна индустрия, транспорт и битово потребление “изяждат” три пъти повече кислород, отколкото се произвежда на територията на самите САЩ. Но именно тези процеси  се оказват и главната причина за бързото топене на “ледените шапки” на полюсите на Земята, топенето на ледниците, покачване на океанското ниво, промяната в океанските течения Голфстрийм и Ел Ниньо, непознатите наводнения, урагани и тайфуни. Живата Гея реагира на неконтролируемия консумативизъм и хищническо отношение към нея от страна на човека, и по-конкретно, от страна на трупащите печалби ТНК, сред които отново лидерството е на тези от САЩ и техните съюзници. Да си спомним само при четири години за огромните замърсявания на Мексиканския залив, които предизвикаха сондите на “Бритиш петролиум”. Именно интересите на тези хищници стоят на пътя на науката и възможностите на човечеството да преустрои своята индустрия ,транспорт и битово потребление  върху ефективното използване на слънчевата и другите видове възстановими източници на енергия,  ненарушаващи екобланастите на Земята, а включващи културната дейност на човечествто в една глобална коеволюция с еволюцията на природата...

         Какъв е изходът от тази глобална криза за човечеството, какъв  е той за България , където се проявява в   едни от най-тежките и катастрофални форми и  изправя  страната пред колапс, ако не се предприемат в идващите две-три години решителни мерки? Успокояванията от страна на разните правителства през последните години на фона на унищожената икономика, трупането на многомиардни заеми  и поразяващата бедност на повече от половината население на България за “финансова стабилност” са просто форма на вопиющ цинизъм.

         На първо място, необходима е радикална промяна на принципите, в съответствие с които се реализира политиката на държавите в съвременния свят и функционират международните отношения и обществените отношения във всяка страна.

         Това означава, на първо място, че на преден план като водещи трябва да излязат принципите на свободата на всеки народ, държава, на всеки човек, а не принципите на фалшивите права на човека и демокрация, зад чиято фасада се крие грозното лице на хегемонизма, на егоистичните национални интереси на развитите държави, сред които на първо място САЩ и толерираните от тях агресивни малцинства, които идват тук  и там на власт и в отговор на васалните си ангажименти разрушават своите общества.

         На второ място, в политиката и действията на всяка държава, на всеки човек на преден план трябва да излезе отговорността, дълга към живота на всеки човек, към живота на планетата Земя, което означава да се спазват всички изисквания на едно екологосъобразно отношение към тях.

         На трето място, принципите на свободата и дълга не могат да се реализират пълноценно, ако не се спазват изискванията на принципа на справедливостта във всяко индивидуално, обществено и държавно действие и политика по отношение на всеки човек, на всяка група  и народ, независимо от тяхната расова, етническа и религиозна принадлежност, към всяка държава, независимо от нейния мащаб,  място и роля в световната общност.         

         Четвърто, за да функционират ефективно и демократично всички общества, общности от държави и световната цивилизация трябва да се прилага принципа на субсидиарността, на рационалното ранжиране на всички дейности и отговорности отгоре до долу и от долу до горе.

         И пето, в условията на нарастващи опасности от глобален характер  е необходимо както никога досега да се прилага всякога във всяка ситуация на бедствие  и катаклизъм, в която  и да е точка в света, в която и да е държава, принципа на солидарността от всички останали народи и държави, хора.

         В единство с промяната на принципите, в съответствие с които трябва да се изграждат и функионират обществените и международните отношения е необходима радикална промяна на международните и световни институти и организации.

         На първо място, необходима  е не само промяна в състава на ООН, на Съвета за безопасност, създавани след Втората световна война в една друга епоха и предназначени да решават други проблеми, но и в  принципите на тяхното функциониране. Вече е повече от ясно на огромната част от човечеството, че в СБ трябва да влязат и такива авторитетни държави като Япония, Германия, Индия, Бразилия и ЮАР, но също така да се променят и принципите на вземане на решения и налагане на евентуално вето. Очевидно е, че ООН трябва да поеме по-решително функциите си на световно правителство, като създаде свой Парламент, заседаващ на сесии  и представен от всяка страна по съответни показатели, но и да поеме функциите си на орган на глобалната сигурност, като различните регионални структури на сигурност като НАТО, ОДКБ и др. му се подчиняват  и отчитат своят дейност пред неговия СБ и Парламент.

         На второ място, отдавна е назряла необходимостта от създаване на една международна валута, която да бъде основното средство за разплащане между държавите и съюзите в системата на техните международни търговски и икономически отношения. Във връзка с необходсимостта от ефективно функциониране на световната финансова система държавите под егидата на ООН да изработят принцип на контролиране/мониторинг над световните финансови операции и трансакции, които да не надвишават тавана, примерно, от 300 млн долара/евро.

         На трето място, създаваните след Втората световна война и в началото на 90-те години на ХХ в. световни институти и организации като МВФ, Световната банка /СвБ/, Световната търговска орпганизация /СТО/ и други да бъдат реформирани и изградени по нов начин в съответствие с потребностите на епохата, а не с потребностите и интересите на своите създатели. 

         Четвърто, не последно, да  нарастне ролята на националните държави не само като ядра на цивилизацията, без които тя не би била възможна и които именно да изградят новата глобална мрежа на човечеството в света върху принципите на равноправието и суверенността. (6)

         При сложилата се ситуация на тежка глобална криза на цивилизацията, която пронизва всичките й нива и сфери не ни остава нищо друго освен да се надяваме, че в “годината на овцата”, както българския народ, така и другите народи и човечеството като цяло ще се стресне от летаргията на стадото, водено от многоглавата ламя на световния олигархат към гибел и ще заяви своята воля да се бори за действителна свобода и реална участваща демокрация. Това означава дремещите сили на народите в лицето на неговите действително духовни водачи, а не медиини манипулатори да предяват на политиците идеите и пътищата за трансформация и откриване хоризонт за бъдещето на човечеството. Ако това не стане  цивилизацията ще загине или в огъня на тотална война или постепенно ще деградира. Разбира се, това не трябва да стане, защото по силата на фундаменталните закони на универсалната еволюция и история човечеството трябва да продължи своята мисия. Въпросът обаче е, ще успее ли то да осъзнае това и да отхвърли глупостта  и егоизма на олигархата, водещ го към гибел???   

Цитирана литература

1.     A. Valadao, Le XXI sieclesera americaine, Paris, 1999, p. 55

2.     A. Valadao, Le XXI siecle…p. 54

3.     Зб. Бжежински, Извън контрол. Глобален безпорядък в навечерието на ХХІ век, София, 1994.

4.     Вж.Д. Бел, Културните противоречия на капитализма, София, 1992

5.     Вж. Л. Търоу, Бъдещето на капитализма, София, 1999

6.     Вж. Петко Ганчев, За нови принципи и институции в организацията и управлението на международната сигурност, сп. Международни отношения, №5/2010, както и всички статии на автора от следващите години до днес в това списание.

Януари 2015 г. София

КОГА БЪЛГАРИЯ ЩЕ СЕ СЪБУДИ? ИМА ЛИ ДНЕС В НЕЯ ПАСИОНАРИИ?

         Това е един от главните въпроси, които си поставям често през последните години, когато наблюдавам тоталното срутване на държавните ни устои и несравнимото деградиране на материалната ни и на голяма маса от народа ни на духовната му култура. Дълбоката апатия и инерция ,сриването на фундаментални ценности в големи групи население са поразителни. Да, ние сме били и по-бедни в определени епохи и с по-масово необразовано население за 136-те години  от Освобождението ни от варварското робство, задържало развитието ни със столетия в сравнение с другите европейски народи. Но както в началото на раждането на Третата Българска държава, така и в определени етапи след погроми ние сме имали пасионарни личности, които са имали разума и волята да поведат народа ни  и да му върнат надеждата и вярата, че той може повече, че той  е достоен народ, който има способности и сили, има “дар Божи” да прави чудеса и той ги е правил. 

         Но кои са пасионарните личности в историята, кои са пасионариите? Това не са просто “героите” в тривиалния смисъл на тази дума, това са особената порода личности, които издигат велика идея и дават тласък на движението на най-решителните, на ония, които приемат тази идея да тръгнат и да правят промяната ,да правят чудеса. Най-блестящо за ролята на пасионариите писа гениалният руски философ на историята, етнолог и културолог, последният от великата фаланга на евразийците  и син на великата Анна Ахматова ( наследница на волжки българи) Лев Н. Гумильов.

За Л. Гумильов пасионариите са личности, които са заредени с могъща духовна енергия и водени от велика идея са готови на саможертва в името на победата на техния етнос, на техния народ и държава. Тези личности са своеобразни светкавици, мълнии в мрака на едно  сиво и безлично съществуване на човешките особи от определен етнос, народ, нация. Те са великите начинатели на ново историческо дело, на епоха в историята на своя народ, на своя регион, на човечеството. Такава личност за Л. Гумильов е Темучин ( Чингисхан – хан на всички ханове), който в 1221 г. обединява разпръснатите в суровата  степ десетки монголски племена, пребиваващи в родово-общинни и полуфеодални структури и  хвърля конните армии на тези всичко около 500 000 души в могъщ подем, който като ураган помита хилядолетните империи на Китай, Индия, Персия и  враждуващите помежду си княжества на Киевска и останалата Русь, да стигне до Египет и до централна Европа, образувайки по такъв начин най-голямата сухопътна империя с 34 млн кв. клм площ и с над 125 млн население. Такъв пасионарий е Мартин Лутер – Витенбергския  свещеник, който не се уплаши, че ще  го последва съдбата на Сованарола и Ян Хус и  хвърляйки  предизвикателството към папата и Римо-католическата църква положи началото на една от истинските духовни революции на Европа и света, подготвила раждането на капитализма. Такива пасионарии бяха Христофор Колумб, Васко да Гама, Фернандо Магелан, които не се уплашиха от безбрежния океан и поведоха флотилиите от малките си корабчета, за да открият нови земи (“Новият свят” – Америка), нови пътища към  “Стария свят” – Индия и Китай, да обиколят Земята. Такъв пасионарий е Оливър Кромуел, който не се уплаши да тръгне с войските на Парламента срещу краля и да проведе Английската буржоазна революция ( 1642-1652гг); такива бяха бащите на Американската нация ( Дж. Вашингтон, Б. Франклин, Т. Джеферсън, Т. Пейн, А. Хамилтън и др); такива бяха монтанярите (Ж.Марат, М. Робеспиер, А. Сент Жюст и др.), които доведоха до край Великата френска революция. Такива в съвременна  Европа бяха генерал Шарл  дьо Гол, К. Аденауер, Жан Моне, Робер Шуман ,които зададоха идеята и началото на нова обединена Европа.

Като не забравяме, а помним непрекъснато великите си основатели и върхове на Първата Българска държава – Аспарух, Тервел, Крум, Борис І и Симеон Велики ние виждаме, че раждането на съвременна България из мрака на петвековното варварско робство  е белязано от титаничните пасионарни фигури на Г. Раковски, на В. Левски, Хр. Ботев, Г. Бенковски и  цялата плеяда на апостолите от Април 1876,  от героите на Шипка август 1877, от героите при Бунар Хисар(1912г.), Одрин 1913г., при Дойран и Галичица ( 1915-1918гг). от фигурите  на Ст. Сатмболов, Ал. Стамболийски, които заплатиха с живота си за дързостта да водят една политика в името на българския народ, на България. Посочвам само някои от най-ярките имена, но никой пасионарий не  е могъл да придаде тласък на едно движение, на едно държавно строителство, воден от велика идея, ако не е имал своите последователи, своите другари и съмишленици, които като него са били готови, по думите на Апостола на свободата – В. Левски “да положат главите си на кладата пред олтара на свободата”.

Но има ли днес в България пасионарии? Има ли знаещи и волеви личности, които да извадят народа ни от летаргията на четвървековното падане в пропастта на бедността, безкултурността, безнадеждността, в които го вкараха невежи, а някои и полуграмотни, с тъмно минало, но за сметка на това алчни и продажни политици, които го движат по спиралата все по-надолу? Има ли личности, които смело да заявят, че в тази сложна и заредена с глобални рискове и опасности епоха знаят и могат да посочат пътя за “Изхода”, така както преди 2500 г. това прави Моисей, извеждайки еврейските племена от египетския плен? Няма съмнение, че за знаещите и мислещите българи  идеята, която ще  изведе народа ни от това състояние , от нерадостното му  битие на последен в ЕС  е идеята за неговото Единство. Само когато е бил единен народът ни е правил чудеса ( вижте епохите на Аспарух, Тервел, Крум, Симеон Велики)  и като юмрук се е стоварвал върху превъзхождащ го противник и го е побеждавал или пък  е осъществявал подем в материалната си и духовната си култура, като е изпреварвал други народи по-рано тръгнали към свободно държавно строителство. И обратното, винаги, когато е бил разединен на отделни групи, слоеве, региони и дори държави (седем български държави, враждуващи помежду си заварват османските турци, когато завладяват от 1356 до 1396 г. България!) той е губел, изпадал в беди, зависимости  и робства. 

Но в днешната модерна епоха не е достатъчно само да се обяви някакво единство на всички българи не само тук в държавата България, но и навсякъде по света. Да се свържат в едно фрагментите на българския дух и воля е необходимо да издигнем като водещи принципи свободата, социалната справелдливост,  равенството пред законите и отговорностите на  всички родени на тази земя и носещи самосъзнанието на българи. Това означава всички наши различия като представители на различни етноси, изповядващи различни религии, с различно образование и имуществен статус да бъдат преодоляни от разбирането ни, че ние преди всичко сме деца и граждани на България и за да бъде тя достойна за нас ние трябва да бъдем достойни за нея. Ние трябва да заслужим щастието да сме представители на един древен народ, бил важен фактор в ставането на славянската православна цивилизация и обогатил европейската култура и цивилизация със своите високи  постижения на духа.  Тук няма място за заигравания с етническа карта, изнудвания, ксенофобски настроения и дерибейства от страна на отделни политически партии. Но тук не трябва нито за момент да има място и за васални нагласи, лакейство и унижения от страна на различни политически представители към различни представители на титулуващи се “велики нации”, вчерашни или днешни хегемони на света.  Само когато следване тези свещени за един свободен и горд народ принципи ние  ще можем да говорим за Единна България  и само такава Единна България може да има бъдеще в тази глобална епоха на толкова възможности, но и на толкова опасности!

Но дотогава  въпросът:”Кога ще се събуди България и има ли в нея  днес пасионарии?”ще звучи с нестихваща сила в съзнанието на будните синове и дъщери на България и ще поражда нетърпима болка и срам за днешните ни реалии...

Проф. дфн., дпн. Петко Ганчев –посланик, Председател на геополитически центр Евразия

21.12.2014 г. 

РУСОФОБСКА ПАТОЛОГИЯ

         На образованите читатели е известно, че на различните етапи  и форми на универсалната еволюция на “естественото” развитие на света и на формите на живота, човека и обществото се появяват различни форми на патологични деформации и отклонения, които ако не засягат здравето на хората и на обществото са по-скоро неприятни и екзотични отколкото опасни.  Но когато тези форми преодолеят нормалната граница на здравето на човека, на неговата психика или  на публичната  атмосфера на едно общество те стават опаснии и са симптоми на дълбоко заболяване. Такива деформации в психиката и публичната атмосфера на едно общество са различните фобии, които пораждат страх и неприязън. Сред множеството идеологически фобии, от които е поразено българското общество през този четвърт век на  преход към криминален капитализъм, доминиран от идеологията на неолиберализма две са безспорно водещи – антикомунизъм и русофофия. Те са огледално отражение на доминиращия преди този четвърт век примитивен комунизъм и блудкаво русофилство. Те са постоянна съставна част от идейния арсенал на редица псевдоинтелектуалци, наследници както на старата буржоазия от преди “онази епоха” от 45 години, така и наследници на различните етажи на комунистическата номенклатура или агенти на политическата полиция от именно от тази епоха, за които винаги е било кредо да са на яслите на властта и във фокуса на публичните медии. Подобно на глутници помияри, с които са пълни улиците и площадите на нашите градове, те по определен знак от “чичото отвъд океана”, за чията държава великия Жан Жорес каза в края на ХІХ век, че тя е пример как направо от дивачеството се влиза в цивилизацията, започват своя лай и стръвно се нахвърлят да убедят обществото, че за всичко са виновни комунистите или руснаците или заедно и едните и другите. За това какъв е поводът няма значение, важното е да се събуди фобията ,важното е да се покаже, че единствен, който може да ни спаси от тези омразни комунисти и руснаци е именно “чичото отвъд океана”, който е зинал да погълне цялата планета, както писа Хр. Ботев за Наполеон.

         Позаглъхнала  в първите години на новото хилядолетие фобията беше отново активизирана от лятото на 2013 и след слабо “успокояване” през лятото тя отново избухна в последния месец на отиващата си 2014 година. Поводът или поводите – актът на Русия да прекъсне мотаенето и шикалкавенето на България по проекта “Южен поток” и изчезването на бившия директор на ДАНС  г-н Петко Сертов.

         И ето, телевизиите и радиата заговориха, засумтяха, заакаха  разни папконосци, обявени или самообявили се за експерти по енергийна и национална сигурност, разни министри с манталитета на дижеи на някоя чалготека, разни пръкнали се през тези години за една нощ генерали, разни политически доносници с гузна съвест, а с тях  и пред тях и президентът, които под подаканията на разни водещи, наричащи се журналисти, формовани под вещото перо и глас на господина с папионката и други “корифеи” на българското слово  споделяха през тези дни  и нощи  как Русия “умира от яд”, как някакъв битов скандал е причината за “изчезването” на бившия директор на ДАНС, как ние сме по-европейци от евробюрократите на хранилка и поводи у същия този “чичо отвъд океана”, как даже сме по-американци  и трябва да си спомним за шистовия газ и очакваните несметни запаси от газ, който ще изнасяме за треперещата пред прага на ЕС Украйна. И въобще, чудеса очакват България,  защото тя  е избрала “евроатлантическите ценности”, нищо че от средно развита европейска държава в “оная” епоха вече четвърт век дълбае все по-надолу и е лидер на същия ЕС по бедност, по корупция, по самоубийства и самозапалвания, по демографски срив и емиграция ,и т.н., влачейки се в опашката на европейските държави.

          Историята с нищо не научи тези господа. Те удивително напомнят онези свои далечни политикани, които в средата на ХІV век вместо да се обединят с другите балкански народи  и да спрат анадолските орди разкъсват България на седем враждебни една на друга държавици. Те удивително напомнят политиканите, които пропиляха победите на българския воин при Одрин и Бунар Хисар, Дойран и Галичица и т.н. и загубиха поради  глупостта и страхливостта си една трета от изконните български земи. Те удивително напомнят на политиканите, които през Втората световна война обявиха война на САЩ и Англия и без да са изтреляли и един куршум доведоха до бомбардирането на София  и загиването на няколко хиляди българи от същите тези САЩ и Англия. Те приличат на онези политикани от предишната епоха, които верни на комунистическите си фантасмагории се отрекоха от Македония и обрекоха два милиона българи-македонци на асимилация от сръбския комунистически режим. Същите те през тези години не смеят да гъкнат против геноцида на българите, запазили своето самосъзнание в Македония, “Западните покрайнини”, Украйна и т.н. Те не смеят да гъкнат против неосманските апетите на съседна Турция. Нещо повече, някои от тях отрекоха петстотин годишното варварско робство и го сведоха до “културно присъствие”. И колкото и да се пъчат от телевизионния екран и да раздават “плесници” на Вл. Путин и други руснаци, представяйки се за “строители” на нова България те в същност по своята природа и по своята политика са разрушителите на нова България, убийците на нейното достойнство и нейното бъдеще. И това е така, защото те не познават нито националната ни история, нито заветите на нейните великани, които преди повече от 1000 години оплодиха с българо-славянската писменост и православното християнство народите на Киевска и цялата останала Рус, която след това във вековете роди гениите на А. Пушкин, М. Лермонтов, Т. Шевченко,  Л. Толстой, Ф. Достоевски, А. Чехов, А. Ахматова, Л. Гумильов, К. Циолковски, И. Сикорски, Вл. Вернадски, Ал. Чижевски, П. Сорокин, Н. Бердяев,  М. Шолохов , Ал. Солженицин и стотици други, които оплодотвориха не само руската и славянската духовна и материална култура, но и европейската, американската и световната култура.

         Със своето невежество и примитивни реакции на първосигнално ниво всички тези трубадури на новите фобии, втълпявани от екраните на телевизорите и от страниците на вестниците  работят за зомбирането и оглупяването на младите поколения на България и по този начин убиват тяхното бъдеще,  лишавайки ги от познаието и общуването с културата на Русия и останалия славянски свят. Всички тези трубадури на новите фобии не виждат натрупващите се глобални опасности и предизвикателства, които като вулкани се изправят пред бъдещето на човечеството и заплашват да го погубят. Глобалната епоха, колкото и да не им се иска на менторите  на тези трубадури на нови фобии, изисква не “едноизмерими човеци” (по Х. Маркузе), а широко скроени личности, които познават националната и световната култура и работят за духовното издгане на народа ни. Само истината за света и ставащото днес може да направи народа ни свободен и способен да се бори за своята достойна съдба.  

Проф.д-р Петко Ганчев

12.12.2014 г.