Може ли Южнокитайско море да “подпали” нова (“Третата световна”?) война?

Проф. доктор на философските и на политологичните науки Петко Ганчев – посланик, Председател на Геополитически център Евразия – София

          Наскоро известната Think Tank (“Фабрика за мисли”)  на САЩ  Rand Corporation   в свой анализ “предвиди”, че е възможен във висока степен военен конфликт в Южнокитайско море. (Когато в началото на 90-те години на ХХ в. пред първия политологичен институт на България- ИССТ , чийто последен зам.директор бях, говори един от водещите сътрудници на Rand Corporation за Балканите, понастоящем треторазряден български политик, “предвиди”, че ще започнат войни и разпадане на Югославия, аз го попитах откъде е сигурен в тези прогнози, той не отговори, но по-късно един от сътрудниците на Института ми каза:”Г-н професоре, това, което Ранд предвижда  е  вече планирано от ЦРУ, а господинът  е полковник от ЦРУ”.) Това отклонение в скоби достатъчно категорично говори, че САЩ се готвят за голяма провокация  и евентуална война в Южнокитайско море. И това не  е от вчера.

          Но това добре се разбира от Правителството на КНР и конкретно от Министерството на отбраната, защото преди Rand  да се произнесе със своите “прогнози” министърът на отбраната на КНР г-н Чан Уанцюан, според съобщение на Агенция “Синхуа” при поредната проверка на готовността на армията призова армията и народа на Китай да се готвят за “голяма война” “поради съществуващите заплахи на морските простори” на КНР. 

          Какви са основанаията на Rand Corporation  и на министъра на отбраната на КНР, за да говорят  и очакват тежък военен конфликт в Южнокитайско море в последните дни на август 2016 година?

          Отговорът  е заложен в предисторията, която превърна Южнокитайско море от морска зона от древността  на Китай в “ключово геополитическо пространство” в наши дни и в зона на сблъсък на геополитически и геоикономически интереси  на Китай, от една страна, и от друга, на Япония, Филипините, Виетнам, Малайзия ,Тайван  и т.н. и преди всичко на стоящите зад тях  и подклаждащи конфликта във формата на ASEAN  с всяка от тях САЩ, защото тази зона и намиращите се в нея островни групи “се включвали в базисните интереси на САЩ за свободна навигация”(??).  

          Южнокитайско море от древни времена е зона на корабоплаване и риболов на Южен Китай. В тази зона, в която бушуват тайфуни и мусони  по половин година, се разполагат редица малки и в голямата си част с коралов произход и представляват атоли - островни групи- Nansha  (о-ви  Спратли), Xisha ( Парацелските о-ви), Dongsha  и  Zongsha.

          Нанасянето върху  географските морски карти и включването на тези острови  в  системата на навигацията започва едва през 1901 г., като постепенно през 30-те години на ХХ в. те се усвояват икономически от различни компании. Нанасянето им с китайските им названия на географските карти става през 1983 г. Въпреки конфликта с Виетнам през 1970 г. островната група в Южнокитайско море не представлява особен геополитически и геоикономически интерес на прилежащите към акваторията на Южнокитайско море страни, още по-малко на САЩ, респектирани на север от могъщия си противник Съветския съюз.

          Но неочакваното разпадане на Съветския съюз през 1991 г. и  неочакваната “победа” в “Студената война” отключиха “ инстинктите”, по думите на Карл Хаусхофер(1943) , на “младия империалистически  хищник” –САЩ и те започнаха разгръщането на заложената още от Х. Макиндър и продължена от А.Махън и Н. Спикман англо-саксонска геостратегия за овладяване на “Hartland-a” (“Евразия”- Русия, Иран, Индия, Китай), което ги изведе от Атлантика през Индийския океан към Азиатско-Тихоокеанския регион, където те също видяха зона на техните “национални” – разбирай- “геополитически и геоикономически интереси”за доминация над света. Още повече, че цялата тази зона се оказа богата не само на риба, птици  и планктон, но и на нефт  и газ. Така “опряха” до четирите островни  групи на Южнокитайско море и конкретно до островите  Nansha  (Спратли), където КНР започна изграждане на аеродрум  и други съоръжения за защита на морските си граници.

          Главният двигател на геополитическите и геоикономическите интереси през годините на управлеинето на демократите в САЩ беше г-жа Хилари Клинтон ,която на различните самити на  ASEAN в качеството на държавен секретару разбунваше участниците със своята войнственост. В месеците и дните, когато госпожата  е заета с предизборнта си кампания с амбиции да овладее върха на властта действащият все още президент на САЩ след провала на Европейския му вояж - пролетта на тази година и отлагането на подписването на ТТИП от страна на Франция и последвалата я Германия до края на 2016 г. се зае да пробутва напред другото Съглашение за ТТП (Транс-Тихооеанско партньорство).Че това е така се вижда от припряните  реакции и недипломатичните изказвания  на Барак Х. Обама във Washington Post  по повод на Заключителната декларация, която Китай и още 15 държави направиха в Австралия да финализират сделката за Всеобемащо регионално икономическо партньорство до края на годината. От страниците на Washington Post  Барак Обама призова конгреса без бавене да одобри Съглашението за ТТП  с редица страни от Югоидточна Азия, за да изпревари Китай. “Светът се променя – заяви Б. Обама – и заедно с него се променят и правилата”. Щатите нте трябва да допускат в никакъв случай, щото Китай “да разделя някои от бързо развиващите се пазари в ущърб на САЩ, което поставя под угроза американските работни места, бизнес и стоки.” Всъщност страхът на Б. Обама е продиктуван от перспективата да се провали южната слагаема на геополитическия и геоикономическия пръстен, с който САЩ  и техните съюзници и васали искат да обхванот Hartland,a (Евразия ) не само чрез военните си съюзи, но и с икономическите капани на ТТП  (Тран-Тихооеанското партньорство), след като това са направили за Европа и Северна Америка (САЩ, Канада, Мексико)   с НАТО, НАФТА и ТТИП.

          В текста от Washington Post Б. Обама смята, че именно САЩ и техните партньори ,разбирай васали,  трябва да определят правилата на световната търговия. Това е един от неговите аргументи против тенденциите на изолационизъм, които се наблюдават днес в САЩ, артикулирани от Доналд Тръмп в неговата предизборна кампания. “Строителството на стени за самоизолация от глобалната икономика само ни изолира от величайшите възможности. Напротив, Америка трябва да диктува правилата на световната икономика. Другите страни са длъжни да играят изключително по установените от Америка и нейните партньори правила. Транстихоокеанското партньорство е именно това, което ще ни позволи да направим това.”-заключава Б. Обама. Но и в това направление САЩ вече не се радват на съглашателските нагласи от предишните десетилетия. ТТП Документа по (Транстихоокеанското партньорство) беше подписан от министрите на търговията на 12 страни от Югоизточна Азия, но законодателните органи на тези страни не бързат да го одобряват. Процедурата в самия американски Конгрес е също тромава. Така че на Б. Обама му предстоят месеци на напрежение до края на мандата, поради неизпълнените към финансовия Олигархат, ВПК и ТНК на САЩ задължения.

          Въпросът е, ще има ли търпение обявеният за Нобелов лауреат за мир Барак Хюсеин Обама  преди да стане действащ президент на САЩ  или ще завърши своя мандат с война. И след като решителната политика на Русия в лицето на Вл. Путин иззела инициативата за борбата срещу Ислямска държава в Близкия изток постави в сянка лидерството на САЩ в региона ще издържат ли нервите на Б. Обама и на стоящите зад него сили това да направи и Китай в Югоизточна Азия и в Азиатско-Тихоокеанския регион или ще предпочете да завърши своя мандат като нов Хитлер запалвайки нова (Третата световна) война в Южнокитайско море?

          Ако все пак се решат, вероятността за което не е по-висока от страха от ответния удар, САЩ могат да провокират чрез други сили военния конфликт, за да изпробват “високоточните си оръжия” в заложения вече в тяхната Национална доктрина за сигурност Внезапен глобален удар (ВГУ), чрез който да разколебаят противника си. Затова задачата е, КНР да предвиди и прецени всички възможни провокации и предварително, превантивно, със средствата на дипломацията, в духа на великата доктрина на Сун дзъ, да ги неутрализира. Победата в една война е тя да не се състои. И още, както в последното десетилетие Русия започна своя възход от падението през Горбачовско-Елциновата епоха  към възвръщане на ролята и мястото си на велика сила, защото зад нея мълчалив, но непоколебим стоеше “възраждащият се гигант” – великият Китай, ще покаже ли по категоричен начин самата Русия, че стои зад своя велик съсед и съюзник Китай? От практическият политически отговор на този въпрос зависи в огромна степен бъдещето на човечеството!  

           23.08. 2016 г. София

Ще има ли истинска политическа битка или ще гледаме поредния фарс?

Проф.доктор на философските и на политологичните науки Петко Ганчев – посланик, Председател на Геополитически център Евразия

          След поредица от самобичувания от различна степен и мащаб вчера БСП определи своя кандидат за президент –генералът от ВВС, летецът –ас  Румен Радев. Остава да чуем до края на месеца дали ГЕРБ ще пусне на тепиха и своя несъстоял се ас по карате –генералът от МВР Бойко Борисов или вместо него ще излезе т-жата от ЕК Кри Сталинка Георгиева. Именно обявеният  и необявеният/необявената ще бъдат главните борци на политическия тепих на България през следващите два месеца.Останалите от РБ и другите ще присъстват по олимпийския принцип, за да попълнят пистите на “плуралистичната демокрация”, да вдигат шум и да отвличат вниманието на расеяния и зомбиран електорат.

          И ако за кандидата/кандидатката на ГЕРБ и подкрепящият отстрани кандидат на РБ е ясно какво ще викат, защото вече четвърт век ние слушаме в различни децибели и от различни викачи едно и също, зададено им от отвъдокеанския ментор и Брюкселските му рупори, то възниква големия въпрос какво ще говори кандидатът на БСП – Лява България. Това ли, което говореше “gut boy” (според Дж.У.Буш) С. Станишев и покорно повтаряше Пл. Орешарски или ще заяви онова, което не само “твърдите социалисти”, но и всички страдащи от уродливия неолиберален капитализъм, поднесен на България, пък и на всички бивши социалистически страни от Източна Европа, под лозунга “демокрация и права на човека” очакват да чуят  и да видят като реална политика?

          Това означава на първо място, да възстанови достойнството на третираните като “втора” и “трета” ръка европейци български граждани от наложилите “тихия” неоколиализъм над страната и народа ни западняци. В единство с това той трябва да заяви решимостта да възстанови фундаменталните принципи, заложени в Конституцията от 1991 г. България да бъде социална и правова държава.Но всичко това означава цялата институционална, законодателна и административна система на управлеинето на всички нива на държавната власт да бъде поставена върху основата на тези принципи и целият псевдодемократичен камуфлаж да бъде изринат както е направил Херакъл (Херкулес) с Авгиевите обори. Но всичко това означава този посочен вече от ръководните структури на БСП, партията, която претендира че е “лява”, партия на социалната справедливост и на свободата на всеки и всички,  да положи Ново Начало на Обустройството на държавата и обществото ни. Само когато заяви готовността да прави това той ще спечели доверието на народа ни. За всичко това и аз, и редица други български автори са писали и говорели през тези вече 26 години, но то не е звучало от публичните медии, които като онези коварни сирени, според “Одисея” на Омир, представени от различни анал лизатори, повечето от които номенклатурни чеда и политически доносници на ДС, упойваха народа и заедно с обедняването го оглупяваха, (или обратно).

          Но в слагащата се все по-тежка, заредена с много опасности, рискове и предизвикателства международна и вътреобществена среда на България не е достатъчно просто да има достоен държавен глава, който да отстоява националните интереси и суверенитет на страната ни в системата на международните отношения и в различните институтции и организации, в които е включена държавата ни. За да бъде достоен държавен глава, а не марионетка, по подобие на своите предшественици, той трябва да заяви готовността да инициира цяла група законови промени и политики, които да възтановят историческата справедливост за големи групи от народа ни (“Западните покрайнини”, “Беломорска Тракия”) и социалната страведливост за огромната част от народа на България (масова, касова, мениджерска и т-н. “приватизации и концесии). Всичко това  е посочено в статията ми “Какъв президент е необходим на Бългаиря в тази епоха?”- публикувана на страниците на сайта  www.pogled.info и www.tradenews  само преди по-малко от  месец и затова не го повтарям.

             Заявявайки готовността си да бъде президент на всички българи той трябва да стимулира създаването на глобална мрежа на българите по света –“Единна България”, чието сърце да бъде майка България.

           Но за да прави всичко това, кандитатът на “левите сили” на България  трябва да има богатството от знания, широтата и висотата на духа и силата на волята, защото ако действително иска да бъде спасител и обединител на народа ни в застрашително настъпващата епоха на глобални, регионални и национални рискове и опасности  той не може да следва образците на поведение на своите предшественици, в повечето случаи “политически недоразумения”, а сам трябва да прави образец, учейки се от най-силното, което са ни завещали великите ни предци.

          Въпросът е: “Има ли той всичко това и има ли решимостта и волята да го прави или пак ще гледаме и слушаме празния шум на посредствеността  и боричкания на дребно, а не политическа борба, в която ще се реши по-нататъшното бъдеще на България – “Да бъде, или агонизирайки постепенно да премине в историческото небитие”?”

18.08.2016. г. София

ЩЕ ИМА ЛИ ПРОМЯНА НА ГЕОСТРАТЕГИИТЕ... ИЛИ ЩЕ ПРОДЪЛЖИ РУХВАНЕТО НА PAX AMERICANA?

Проф. доктор на философските и на политологичните науки Петко Ганчев – посланик, Председател на Геополитически център Евразия

След наскоро изтеклата информация за тъмното, зад завесата съгласуване на клаузите на ТТИП (Трансатлантическото търговско инвестиционно партньорство) между САЩ и ЕС в лицето на евробюрократите от ЕК, от което става ясно, че страховете на милионите европейци и представители на европейския бизнес за заливане на европейския пазар от стоките на американските Транснационални корпорации, сред които и прочутата Monsanto с нейните генномодифицирани продукти, Франция обяви, че не  е готова до края на 2016 година да подпише споразумението. Последва я и Германия, която миналата 2015 година беше разтърсена от демонстрации против подписването на това съглашение. Освен нискокачествените и генномодифицирани продукти, които са значително по-евтини от европейските, изработвани по определени стандарти Европа е заплашена и от вече осезаемото настъпление на субектите на новия феодализъм –Транснационалните корпорации, базирани в САЩ, на които се предоставят права да водят дела и налагат санкции над европейските национални държави при опита им да защитят националната икономика и социални интереси и политики. Както и с въпроса за отмяната на визите за Турция не само под натиска на Р.Т. Ердоган, но и на стоящите зад него САЩ, така и по това споразумение, евробюрократите, изправени пред съпротивата на европейските народи, сред които все по-висока популярност печелят патриотичните и националистически партии и движения, са принудени все по-неохотно да следват своя задокеаански ментор. 

          Затова посещението на Барак Обама в двете най-важни в този момент страни на ЕС – Великобритания и Германия, последно за този му мандат, трябваше да лобира за две особено важни цели на САЩ по отношение на ЕС. 1. Да съхрани неговата цялостност като убеди англичаните да не гласуват за напускане на ЕС. Не само защото Великобритания  е най-верният  и послушен съюзник на САЩ, но и защото по-лесно се управлява един “протекторат”, с център Брюксел, както определи ЕС Зб. Бжежински  преди две десетилетия, отколкото двадесет и осем национални правителства. И 2. Именно желанието на американската администрация да изпълни поетите пред финансовия олигархат  и ТНК да бъде подписано до края на мандата на Барак Обама съглашението за ТТИП. Това беше казано и в Лондон, където се препоръча на англичаните да преодолеят “местните си интереси”, така и в Хановер, от където са корените на днешната Британска Уиндзорска монархия, на проведената там индустриална изложба на стоки и технологии на ЕС и САЩ.

          Въпреки услужливите репортажи на официалните медии по повод на реториката на Барак Обама за партньорство под диригентската палка на САЩ в името на демокрацията и против авторитарните режими, като този на Вл. Путин в Русия, които защитават националните интереси на своите държави и не се присъединяват към Pax Amеricana, европейците не се хвърлиха в обятията му и оставиха отворена вратата за размисъл и отстъпление,

          Колкото  и да следваше кухите образци на поведението на американските чиновници от високите етажи на властта с дежурната изкуствена усмивка Барак Обама вероятно е разбрал безплодността на този си последен вояж в Европа.

          Това обаче не означава, че САЩ са се отказали от реализирането на тази цел за икономическа интерграция с ЕС като слагаема на геополитическата им стратегия срещу “Хартленда”(Русия, Китай, Индия, Иран). Че това е така се вижда от припряните реакции и недипломатични изказвания на Барак Обама във Washington Post  за заключителната декларация, която Китай и още 15 държави направиха в Австралия да финализират сделката за Всеобемащо регионално икономическо партньорство до края на годината. От страниците на Washington Post  Барак Обама призова Конгреса без бавене да одобри Съглашението за ТТП (Трантихоокеанско партньорство) с редица страни от Югоизточна Азия, за да изпревари Китай. “Светът се променя- заяви Б.Обама- и заедно с него се променят и правилата.”Щатите не трябва да допускат в никакъв случай , щото Китай “ да разделя някои от бързо развиващите се пазари в ущърб на САЩ, което поставя под угроза американските работни места, бизнес и стоки.”

          Както посочвах в други свои статии ТТП (Транстихоокеанското партньорство) е икономическата слагаема на реализацията на неотменната геополитическа стратегия фронтално и в обход във вътрешен и външен голям пръстен да се обхване “Хартленда” като условие за налагане на контрол над това културно, политическо и икономическо пространство, в което се разполагат четири от най-мощните цивилизации на Земята -Китай, Индия, Иран и Русия. Всъщност тук отсъства само Бразилия  от новата глобална икономическа структура на БРИК, към която се добави и ЮАР , превръщайки  я в БРИКС. която структура наред с ШОС (Шанхайската организация за сътрудничество) и ЕврАИС (Евразийския икономически съюз) вече години поставя под въпрос напъните на САЩ за глобална хегемония.  

          В текста от Washington Post Б.Обама смята, че именно САЩ  и техните партньори трябва да определят правилата на световната търговия. Това е един от неговите аргументи против тенденциите на изолационизъм, които се наблюдават днес в САЩ артикулирани от Доналд Тръмп и Барни Сандерс в техните предизборни кампании за президентските избори. “Строителството на стени за самоизолация от глобалната икономика само ни изолира от величайшите възможности.Напротив, АМЕРИКА ТРЯБВА ДА ДИКТУВА ПРАВИЛАТА НА СВЕТОВНАТА ИКОНОМИКА. Другите страни са длъжни да играят изключително по установените от Америка и нейните партньори правила. Транстихоокеанското партньорство  е именно това, което ще ни позволи да направим това.”- заключава Б.Обама. Но и в това направление САЩ вече не се радват на съглашателските нагласи от предишните десетилетия. ТТП Документа по (Транстихоокеанското партньорство)   беше подписан от министрите на търговията на 12 страни от Югоизточна Азия, но законодателните органи на тези страни не бързат да го одобряват. Процедурата в самия американски Конгрес  е също тромава. Така че на Б.Обама му предстоят месеци на напрежение до края на мандата, поради неизпълнените към финансовия Олигархат и ТНК на САЩ задължения. Но въпреки мнението на някои световни анализатори, че САЩ се отказват от своята геостратегия за налагане на хегемония над света и минават на варианта на фрагментаризиране на глобалното пространство с по-плътно интегриране на своите партньори и васали от Европа и Азия, с което трябва да се разгърне  вече действащото Североамериканско съглашение за свободна търговия ( North American Free Trade Agreement – NAFTA), което беше създадено още през 1994 г., смятам че засега няма убедителни симптоми това да става.Напротив, това според мен са стъпки към създаване на стабилни зони около “Хартленда”, за да бъде принуден той, а всъщност страните-цивилизации в него –Русия, Китай, Индия и Иран да приемат първенствуващата роля на САЩ в системата на световните международни отношения.

          Че това  е така се вижда от мненията  и съветите на двама от водещите “гуру” на американската “Real Politic” – Зб. Бжежински и Х. Кисинджър вече повече от половин век. National Review помества жалбата на Зб. Бжежински, че САЩ не са успели да убедят Русия да се впише в коалицията в Сирия  под тяхното ръководство и тя  самоволно е действала по-ефективно и практически не само е нанесла осезаеми поражения на Ислямска държава и Джебхат ат Нусра, но и е “разбомбила авторитета” на САЩ, изтласквайки ги на втори план в решаването на конфликта в Близкия изток. Но пак на страниците на National Review водещ американски офицер от разузнаването  откровено пише, че на смяна на Pax Americana  в света настъпва Pax Putinica и добавя, че “също така, както по-рано Pax Americana е била насочена към сдържане на Съветския съюз, така и новият световен порядък на Путин има за цел да разбие свърхдържавното влияние на САЩ отначало в Европа, а сега и в източната част на Средиземно море.”(Всъщност, както писа още 50-те г. на ХХ в. Николас Спикман Средиземно море – “Римленда” е плацдармът за овладяване и контролиране на “Хартленда”).

          Загрижен за лидерската роля на САЩ в бързо променящия се свят през последните години Х.Кисинджър все по-настойчиво съветва американските администрации да търсят друг подход към Русия като я включат като равноправен участник в решаването на множеството глобални проблеми на човечеството днес. Засега няма симптоми за промяна на третирането на Русия и Китай от САЩ като равноправни партньори. Напротив, те продължават да са “главната заплаха” за техните интереси.В този смисъл не се предвижда промяна на геостратегията на САЩ следвана през целия ХХ в и в първите десетилетия на ХХІ в.

          А що се отнася до реакциите на Русия и Китай на дежурните, а в някои случаи и твърде недипломатични изявления в реториката на американския президент? В духа на своите хилядолетни културни традиции и увереност в следвания път Китай реагира твърде сдържано и продължи и ще продължи да следва своята геостратегия в условията на променящия се свят и геополитически реалности, нараствайки своята мощ на “възродения гигант”. От своя страна Русия не само проведе юбилейния Самит на страните от АСЕАН само преди седмици в Сочи, но и все по-определено изказва резервите си към мероприятията и решенията на доминираните от САЩ международни организации. А колкото до наложените от САЩ и техните партньори/васали санкции против Русия те всъщност се връщат като бумеранг срещу санкциониращите и действат като мобилизиращ модернизацията на  нейната икономика и инфраструктура фактор.

          Така че видима промяна на геостратегиите на главните глобални играчи в света засега не се наблюдава. Но това не означава, че в самите държавно-политически и икономически структури на тези “играчи”, а и на другите регионални и местни участници в световната общност, не се извършват промени, които да осигурят по-нататъшните им стъпки. Но онова, което е видимо за все повече сериозни анализатори на протичащите глобални процеси, е че неотклонно върви упадъкът на Pax Americana и това не могат да го видят само глупците, в чията група традиционно се нареждат управляващите България политици. Цялата нова история на България показва, че поради липса на стратегическо мислене и виждане, ръководени само от конюнктурните си интереси и блясъка на доминираща в момента имперска сила българските политици са се нареждали като правило в групата на губещите. И само когато са се опирали на народния дух и воля и са водели самостойна политика те са предприемали верните решения и действия. Време е това да направят и днес!

  

24 май 2016 г. София