С Л О В О На Проф. доктор на философските и на политологичните науки Петко Ганчев при откриване на Международната научна конференция “Философия, Геополитика, Бъдеще”

С Л О В О

На Проф. доктор на философските и на политологичните науки Петко Ганчев при откриване на Международната научна конференция “Философия, Геополитика, Бъдеще”, в Руския културен информационен център на ул. Шипка 34 на 20 октомври (четвъртък) от 9 и 30 часа , посветена на неговия   75 годишен Юбилей и 50 години творческа научна дейност

Добро утро,

Благодаря Ви сърдечно на всички, че сте дошли, че сте тук в чест на моята 75 годишнина и 50 години творческа дейност в областта на философията, науката, и въобще в духовната култура! Това е годишнина – и на Съюза Евразия, роден тук, в София, преди 95 години благодарение на ума и волята на група руски офицери от “Бялата гвардия” –княз Николай Трубецкой, граф. Пьотр Савицкий и др., За тази годищшнина ние няма специално да говорим, защото идеите и мечтите на тези руски интелектуалци са втъкани в моето творчество вече повече от четвърт век и ще бъдат анализирани в  докладите на колегите.  

Господа професори, офицери, учени, мои колеги и приятели, хора на духа, всички вие, които сте запълнили тази прекрасна зала!

Тук за съжаление няма нито един действащ политик, въпреки поканата ми към мнозина, нито една медия , въпреки обещанията да присъстват и отразят събитието. За кой ли път ние се уверяваме, че за политиците и за медиите са по-важни примитивните дърдорения на някой управляващ “Бай...”, но не и научни анализи на причините и същността на ставащото у нас и по света и прогнози, за онова, което ще стане, което очаква човечеството...   

Сред нас за съжаление обаче ги няма двама от нашите колеги и добри приятели, които загубихме внезапно през последния месец – проф. Пламен Георгиев и проф. Кирил Шопов. Поклон пред паметта им! Моля, минута мълчание!...

          Уважаеми участници и гости на конференцията, аз няма да разказвам живота си, нито пък ще анализирам заложените в моето творческо дело  идеи, защото това съм направил в десетките  си книги и стотиците статии, които редица от вас знаят в една или друга степен. В много по-голяма степен от Гьоте аз мога да говоря, че съм целия в книгите си – живот, събития, хора, преживявания, страдания, трагедии, размисли, идеи, откриване на нови проблемни области и хоризонти на изследване, воля да продължавам битката на живота. От 40те мои книги това в пределно кратък вид е направено в четирите тома на “Между миналото и бъдещето”(2005-2014гг.)Ще отбележа само няколко важни момента: Че сам и рано се научих да чета и още в онези далечни години след Втората световна война мечтаех също да пиша книги, в които да обяснявам на хората, това, което зная. Имах прекрасни учители, една от които по-младите е тук- г-жа Пенка Балева. Обичах всички предмети, с изключение на пеенето  и затова след армията, където в танковите войски имах прекрасни офицери,  се отказах от медицина и учих философия и история в нашия Софийски университет. Защото бях вече убеден, че всичко, което става във Вселената и на нашата планета Земя е в постоянна Еволюция – История, а Историята може да бъде обяснена само от Философията като наука за Цялото и неговата Същност. От преподавателите си в Университета, които оказаха влияние върху мен,  ще отбележа преди всичко Исак Паси, Добрин Спасов и Елена (Елка) Панова, Николай Генчев, Александър Фол и Велизар Велков.

В началото на научната ми кариера в БАН – Института по философия , имах щастието да получа моралната подкрепа на акад. Т. Павлов  и на професорите П. Гиндев и Н. Стефанов. Благодарен съм на съдбата, че почти десет години работих със знакова фигура на българската политика преди промяната – проф. А. Лилов, в качеството му на директор на ИССТ(Института за съвременни социални теории)- първият политологичен институт на БАН.. Щастлив съм, че почти осем години имах възможност да работя като действащ политик и посланик с друга знакова фигура на новата българска история .- Симеон Втори, - г-н Симеон Сакскобургготски. В десетилетието на 80-те г. на ХХ в. и първото десетилетие на ХХІ в. имах щастието да се срещна и да разговарям с велики фигури на нашето време – Лев Н. Гумильов, патриарх Алексей ІІ, екзархът на Беларус – митрополит Филарет, да общувам  с президентите на Румъния – Йон Илиеску, Беларус – А.Г. Лукашенко, Русия- В.В. Путин,  Казахстан – Н.А. Назърбаев, с председателя на ВКНС –Ли Пън, с президентите на България – Жельо Желев и Г. Първанов, на които съм подарил някои  мои книги, с ярки дипломати от Европа, Азия, Америка. Като народен представител и като Извънреден и Пълномощен посланик на РБългария в РБеларус направих много за отношенията между нашите страни и народи, за част от което разказвам в третия том на моя епос “Между миналото и бъдещето (Преходът. Парламентът “отвътре”)”(2007) и в “Беларусь и Болгария в трудной битве за будущее”(2014). Но както в предишните години, така и в тези години аз бях и оставах преди всичко учен. Благодарен съм на съдбата, че през тези десетилетия се срещнах  и станахме приятели с такива знакови имена на българската литература и наука като академиците Антон Дончев и Благовест Сендов.   

          Още от средата на седемдесетте години  на миналия век започнах преподавателската си дейност в СУ “Св.Кл. Охридски”, ВТУ “Св.Св. Кирил и Методий”,  почти десет години във Варненския свободен университет “Черноризец Храбър” и ВСУ “Л. Каравелов,  и вече седма година в Международното висше бизнес училище, ръководено от г-жа Лена Гайдарска. Имах и имам прекрасни студенти, които помня. Чел съм кратки или по-продължителни курсове лекции  в Берлинския свободен университет, Беларуския държавен университет, Гродненския държавен университет “Янка Купала”, Евразийския национален университет “Л.Н. Гумильов”. Бях утвърден за почетен професор на редица чуждестранни университети .  

          През годините на моето израстване в науката аз имах от различни хора признанието за силата на моя дух, за моето място и роля в българската философия и духовна култура. . Това все по-често се случваше през последните десетилетия. Това беше благодарността на  редица мои колеги учени от България, Русия, Китай, Беларус, Казахстан, Германия, Австрия и др., които познаваха различни неща написани от мен. Подобно на титаните на духа на световната духовна култура, от които се учех, и които скромно говореха, че са постигнали върхове, защото са стояли върху раменете на други титани преди тях, аз мога да кажа, че успях да достигна  някои върхове на българската, а защо не и на световната философия и въобще духовна култура, защото тръгвах от направеното от много великани на тази философия и  духовна култура. Движеше ме смелостта и решителността на духа ми, волята да изпълня мисията на живота ми, която бях поел от ранни години..   

          Защо с професорите Ст.Пенов, Н. Стефанов и Г. Маринов избрахме този тематичен кръг, посветен на моето творчество? Защото наред с изследванията ми по философия, философия на историята, философия на културите и цивилизациите, футурология, екология, глобалистика много от моите изследвания са посветени на геополитиката. Именно в геополитиката аз виждах синтеза на философския ми подход към историята, географията и културата на станалото и ставащото в света. И тъй като първите ми монографии и статии бяха посветени на прогностиката и футурологията, на изследванията на бъдещето, а след 90-те години на миналия век  построявах структурата на всичките си монографии в съответствие със структурата на “Библията” –“От къде идваме, Кои сме ние и Накъде отиваме?” то логично беше този кръг  да бъде именно  “Философия, Геополитика, Бъдеще”. 

           Надявам се, че в редица от докладите и изказванията ще стане дума за водещи идеи в моите научни изследвания, за принципите на моята гражданска и политическа позиция през всичките тези десетилетия, през които въпреки признанието в науката аз не бях сред любимците на властта  и затова не получих нейните признания нито през “онази” епоха, нито през тази днешната. Това също не беше и не  е случайно. Защото от юношеските  си години без колебания и до днес следвах  и следвам стотиците велики образци на свободното слово и мисъл, на бунтарите на духа и делото. А това никога не се е харесвало от властимащите...

Но за сметка на това аз имах през тези десетилетия  вашето признание! И вашата съпричастност в един или друг момент ми даваше сили да водя своята битка на живота, в името на заветите на великите ни предци, в името на днешните и утрешните поколения на нашето Отечество –България! 

Благодаря Ви, Прекланям се искрено и дълбоко за вашата обич! Защото и аз Ви обичам!

20.10. 2016 г.