Търсене в този блог

неделя, 1 март 2015 г.

ЩЕ СЕ СЪСТОИ ЛИ НОВОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ НА ЕВРОПА?



 
Проф. доктор на философските и на политологичните науки Петко Ганчев – посланик, Председател на Геополитически център Евразия – София

         Навлязохме в знаковата за Европа година, когато трябва да бъде чествана 70-та годишнина от нейното Освобождение  от хитлеро-фашизма, който искаше с бруталните средства на войната и изтребването на цели народи  в съответстве със своята расистка идеология да утвърди господството на своя хилядолетен Райх. Преди 70 години Европа постигна своето освобождение блгодарение на волята и саможертвата на своите обединени  народи от Ламанша до Владивосток с цената на 55 милн човешки живота и на двойно повече съсипани съдби. В началото на тази знакова година   в  Европа станаха и няколко знакови събития, които разтърсиха привичния ход на живота на няколкостотинте милиона европейци, а солидарно с тях и на  още стотици милиони по света.
         На първо място, безспорно беше разстрелът на редакцията на “Шарли Ебдо” в Париж, от двама родени във Франция терористи, изповядващи исляма. Не че такива терористични актове не бяха вече известни на Европа и света, но в случая причината беше сблъсъкът между приниципите и ценностите на свободата на словото, изповядвани от журналистите  и определени религиозни принципи и ценности, изповядвани от терористите.
         На второ място, това бяха масовите зверски убийства на десетки мирни граждани във Волноваха и Мариупол – Украйна от артилерията на воюващите срещу самопровъгласилите се за народни  републики Донецка и Луганска области, батальони  на новите власти в Киев, Не че отминалата 2014 година не помни зверските убийства в Одеса, където в Профсъюзния дом бяха изгорени живи 48 души (официално) и беше съзнателно целенасочено взривен пътническия самолет на Малайзия  с 298 души на борда, но в случая става ясно, че вместо диалог и предоставяне на автономия на Донбас в рамките на федерално устроена и съхранена цялостна Украина  властите в Киев искат с цената на пълно изтребление на народа си от този регион, защото искал да говори на родния си руски език  и не ги признавал,  победа и използват примирието за натрупване на нови войски и оръжия..
         И третото събитие, което разтърси Европа е безспорно категоричната победа на ляворадикалната коалицция “Сириза” на току-що състоялите се предсрочни парламентарни избори в Гърция. Не че Европа не изживя възторга и надеждата на възхода на френските социалисти преди две години, но това беше Франция и там нищо не се получи, освен едно голямо разочарование, а тук е Гърция , а това  е нещо съвършено друго.
         Имаше и едно друго значимо за Европа и света четвърто събитие – Форумът в Давос, което на фона на другите събития премина почти безшумно. Пък и нямаха какво да направят с “угрижените” си физиономии банкери и милиардери с доведената  поради  тяхната алчност и безмозъчна глупост до това положение ситуация в света
         Тези събития са много различни по характер и по конкретни причини, така както ги тълкуват несвободните публични медии, микрофони на либералното дърдорене. Несвободни, но доминиращи и зомбиращи масово съзнанието на своите граждани. Тези медии  се опитаха да истеризират терористичния акт в Париж, но мълчаха, когато десетки и стотици други в Ирак, Афганистан, Пакистан, Русия, Украина, Сирия, Либия, Йемен, Нигерия и т.н. невинни, загиваха в страшни мъки.  Включително и журналисти, които искаха да покажат  и кажат истината за ставащото там.. Тези несвободни медии се опитаха да тушират вината на милиардерите и банкерите на “финансовия капитализъм”, че видите ли те се грижели за климата, за натрупаните дългове от някои държави и народи, за опасността от разрастване на тероризма и специално на отгледаната от тях “Ислямска държава”. Тези медии продължиха да леят крокодилски сълзи за “анексирания” исторически руски Крим от Русия, по волята на самите кримчани, но мълчаха за безспорните доказателства за вината на властите в Киев за сваления  малайзийски “Боинг”, както и за другите масови убийства на невинни граждани. Преди десетилетие те мълчаха, когато напълно незаконно беше отделено Косово без каквото   и да е допитване до народа, а само по волята на обявяваните преди това за “терористи, марксисти и наркотрафиканти”(Мадлин Олбрайт –държавен секретар на САЩ - 1999г.) представители на АОК. И не последно, тези “либерални” медии премълчаха или веднага клеймосаха с етикети като “популизъм”, “илюзии”, “утопии” и т.н. победата на “Сириза” в Гърция, но  заляха екраните със загрижени за еврото и еврозоната “ “финансови експерти”, а по същество глашатаи на неолиберализма и слуги на финансовия капитал, на олигархата.. 
Но конкретните причини за тези няколко събития, както клоните на едно дърво имат общо стебло и общи  корени, Тези общи корени и общо стебло са въплътени в дълбоката тотална икономическа, финансова, социална, духовна и морална криза, в която се намира Европа, която криза беше предизвикана от следването на принципите на  геоикономиката и геополитиката на  съдбовния партньор на ЕС, а по същество хегемон на света – США, самите намиращи се в дълбока криза.    
Защото след края на “Студената война”( 1989-1991), когато беше разрушен двуполюсния свят и светът на т.нар. социализъм в страните от Източна Европа и бившия Съветски съюз отиде в историята  като неуспешен утопичен проект, останалата единствена суперсила САЩ се обяви за победител и постепенно започна експанзията не само да овладява зоните на света, в които има важни енергоресурси и други природни богатства, предизвиквайки там войни и различни “революции” и “пролети”, но постепенно овладя и страните от Европа както чрез структурите на НАТО, така и чрез налагане на принципите и ценностите на неолиберализма. Онези, които се съпротивляваха бяха “наказвани” (Югославия).
Овладяването на Европа ставаше  както с помощта на продажните политически елити –от десния до левия спектър, така и чрез медиите. Освен познатите принципи на неолиберализма, превръщаш държавата в инструмент на корпорациите, цялото общество в тотален пазар, а човешката цивилизация в глобален пазар, на който всичко се продава и купува, включително тялото, живота и съвестта на човека  САЩ поднесоха на своя младши партньор - ЕС, а по същество “протекторат”(Зб. Бжежински)   принципите за върховенство на “правата на човека” над правата на народите, на “малцинствата” ( етнически, религиозни, полови и т.н.) над болшинството от населението на една държава или общност и наред с тях на принципите на мултикултурализма над принципите на националната определеност на една култура.. С други думи, САЩ изнесоха и натрапиха като принципи своето идеологическо виждане и своя образец какъв трябва да бъде света върху най-близкия си съюзник. Експанзията на тези принципи и ценности “made in USA” , благодарение на доминацията в глобалната информационна система и производството на картинки за нея  плъзна по целия свят и разврати младите поколения на много народи и държави. Но тя не можа да постигне засега този успех в азиатските гиганти с дълбока древна култура и  жилави, издържали хилядолетия  традиции на Индия и Китай,  в Арабския свят и Африка, тя обаче  най-силно и фатално порази Европа.
По такъв начин в резултат от това комплексно завладяване от новата “уникална империя” ( Зб. Бжежински)  Европа от родина на “социалната държава” и “държавата на всеобщото благоденствие” и “социалното пазарно стопанство”, които я изведоха сред лидерите на съвременното човечество,  за изминалия четвърт век стана едно силно социално поляризирано общество, в което около 20% от населението е под прага на бедността.
 Без да изброяваме всички поражения върху Европа за този четвърт век е достатъчно само да изтъкнем, че ЕС кардинално се отклони от принципите на свободата, солидарността, социалната справедливост, от принципите на Европа като съюз на отечествата и народите, които й завещаха “отците създатели”  а не на олигарсите, бюрократите  и  корпорациите. Но въпреки това благодарение на волята, ума и труда на своите граждани, формирани именно в атмосферата на нейната християнска култура Европа продължава да бъде “остров” сред океана от бедност и мизерия, който бушува в света. Тя е част от т.нар. “златен милиард”. По данни на множество неправителствени и благотворителни организации като “Oxfam”  днес само 80 семейства на мултимилиардери притежават доходи колкото 3,5 милиарда човека на Земята. 2,5 милиарда човешки същества живеят с по-малко от два долара на ден, а 1,5 с по-малко от долар на ден!. Ако тези тенденции продължат, а на хоризонта на историята на съвременното човечество не се виждат радикални промени, то още на следващата година 1% от населението на планетата Земя ще притежават доходи колкото останалите 99%!!! Като се добавят към тези реалности и процесите на драстична промяна на климата на планетата в резултат от хищническата дейност по унищожаване на природата  и нарушаване на нейните баланси, а също така неспособността  и корумпираността на политическите елити в много страни и региони на света, не трябва да ни учудват непознатите от вековете на ранното средновековие движение на човешки маси от едни пространства към други.
Но пространствата на Северна Америка (Канада и САЩ) и Австралия – другата част на “златния милиард” са защитени от огромните океански пространства. И затова, както някога азиатските орди са се устремявали към пространствата на Римската империя така днес те се устремяват към пространствата на Европа – ЕС, непосредствено свързани с Азия и твърде близо до Африка, защото  за тях те са “обетованата земя”. Огромната част от тези имигранти изповядват исляма. По данни на световните организации понастоящем във всяка от страните на  Европа  има по 10% и повече процента изповядващо исляма население.
По такъв начин Европа от християнска цивилизация постепенно размива своята културна идентичност. Не случайно в конституцията на ЕС – договора от Лисабон не беше записано, че Европа като цивилизация се изгражда върху основите на синтеза на принципите и ценностите на  римо-елинистичната и юдео-християнска култура.
Но част от сериозните проблеми на Европа като ЕС произтичат именно от факта, че тези 10% и повече процента изповядващо исляма население, представящо мигранти от Азия и Африка   и техните наследници, родени в Европа, не само че не приемат европейските ценности  и не се интегрират в националната културна структура на съответните европейски народи, но  натрапват агресивно своите ценности и атрибути на живот на останалото население, т.е. те не само остават чужденци в приелите ги държави, но и остават потенциален резерв и ударни ядра на световния тероризъм, в голямата си част инспириран от фундаменталния ислям. Не случайно терористичните актове в Лондон (2005), Мадрид  и Париж бяха осъществени именно от такива родени вече в Европа млади хора, изповядващи исляма. Днес по различни данни в редиците на Ислямска държава се сражават от 7 до 10 хиляди “европейци”, които са готови да взривят и своите прели ги общества, когато се завърнат.           Затова, когато хвърляме вина върху тези мигранти, изповядващи исляма за тяхното нежелание да се интегрират в националната културна система на приелите ги страни,  не трябва да пропускаме инфантилността, негодността на политиката на мулти културализъм, за която стана дума по-горе, натрапена на Европа и взета на въоръжение от днешните политически елити. Тази инфантилност я виждаме и в редицата страни на Източна Европа, в които има етнически малцинства, изповядващи исляма или роми, които живяли векове в тези общества не се интегрират в тяхната културна система.Защото и тук на преден план в законодателната система на тези страни са изведени правата и свободите на тези малцинства, но не и техните задължения и отговорности да се образоват, да работят и да спазват законите на страната.
По такъв начин задълбочила социалната поляризация на своите общества като следствие от политиката на неолибарализъм и заредила ги с неинтегриращи се в културата й система нарастващи маси  от мигранти, изповядващи исляма Европа от “остров на благополучието” постепенно става кораб, който всеки момент може да бъде взривен и да получи едни или други пробоини. Така Европа става част от приведеното в хаос световно пространство от хегемона – САЩ, които не искат равноправно участие на всички народи в глобалното обустройство на  света, а да запазят своята доминация на управление и разпореждане с народите. В това отношение стимулирането на световния тероризъм  в лицето на екстремисткия ислям е една от геостратегическите линии на тяхната политика. Широко известни са признанията на такива авторитетни американски учени и журналисти като Ноам Чомски и Гор Видал , че всъщност световният терорист №1 са самите САЩ. Известно е, че “Ал Кайда” (“Базата”) на Осама бин Ладен беше създадена първоначално като “бригада 055” за борба срещу съветските войски в Афганистан през 80-те години на ХХ в.За цинизма, с който бяха създавани терористичните структури говори откровеното интервю на Зб. Бжежински пред “Le Nouvel Observateur” през 1998 г.
NO: “Бившият директор на ЦРУ Робърт Гейтс твърди в своите мемоари, че американските спецслужби са започнали да помагат на афганските муджахидини 6 месеца преди влизането на съветските бойци. По това време Вие бяхте съветник на президента Картър. Вие имахте ключова роля. Потвърждавате ли това?
Бжежински:Да. Съгласно официалната версия помощта на ЦРУ за муджахидините започна през 1980 г., т.е. след влизането на Съветската армия в Афганистан на 24 декември 1979 г. Но истината е друга: президентът Картър подписа първата директива за тайна помощ на противниците на просъветския режим в Кабул на 3 юли 1979 г. В този ден аз написах докладна записка за президента, в която му обясних, че по мое мнение тази помощ ще повлече след себе си съветското военно вмешателство.
NO: Когато Съветите оправдаха своето влизане в Афганистан  с намерението да се борят с тайното вмешателство на САЩ там, никой не им повярва. А това  е истината. Вие не съжалявате ли за това сега?
Бжежински: За какво да съжалявам? Тази секретна операция беше отлична идея. Нейната цел беше да примами руснаците в афганския капан, и вие искате аз да съжалявам за това? В този ден, когато Съветите официално минаха границата, аз написах на президента Картър “Сега имаме възможност да дадем на СССР една виетнамска война”.
NO: Не съжалявате ли за това, че съдействахте на ислямския фундаментализъм, че снабдявахте с оръжие и консултирахте бъдещи терористи?
Бжежински: Какво е по-важно за историята на света? Някакви талибани или падането на Съветската империя? Няколко разбунени ислямисти  или освобождението на Централна Европа и краят на Студената война?
NO: Няколко разбунени ислямисти? Днес ( обърнете внимание – още е 1998 г.- б.м. П.Г.)  ислямският фундаментализъм  е световна заплаха.
Бжежински: Глупости!”
Подобни цинични откровения на водещи идеолози и политически фигури на САЩ след години са безчет, но само това тук е достатъчно читателят да си направи няколко извода, но това след малко...  
Известно е също така ,че лидерите и основната маса от бойците на “Ислямска държава” бяха подготвени и въоръжавани от САЩ и техните западни съюзници за борба срещу светския режим на  Башар ал Асад в Сирия, а “халифът” Абу бакр ал Багдати няколко пъти се среща лично с “ястреба” Джон Макейн, който между другото заби и поредния гвоздей в ковчега на проекта “Южен поток”, стоейки зад гърба на уплашения премиер на България Пл. Орешарски, когато този обяви прекратяването на работата по проекта. Но с това беше ударена не само България и Русия, но и цяла редица страни от Югоизточна и Централна Европа. .
И така, какви поне три извода може да си направи мислещият свободно читател?
На първо място, че за да унищожат своя съперник в глобалната система на Земята в качеството си на хегемон на Западния, самонаричащ се “свободен свят” САЩ бяха и са  готови на всякакви нечистоплътни геополитически операции и  съюзи дори с дявола, обявявайки ги за “борба за демокрация и свобода”      
И второ, късогледството на тази “геополитическа игра”, която в края на краищата се обръща срещу тях, както стана с “Ал Кайда”, “Ислямска държава” и цялата дузина ислямистки терористични организации, които те създаваха през годините на “Студената война” и след това ,подкрепяйки ги, въоръжавайки ги и обучавайки ги като “добри терористи” срещу “лошите” комунисти, руснаци, китайци, араби , иранци  и каквито се сетите още.
И третият извод, в името на своя безмерен егоизъм  и алчност в преследването на своите геополитически и геоикономически цели САЩ не се гнусят да ударят и своите “съюзници”, когато те започнат да излизат изпод контрола им и искат да провеждат по-самостоятелна политика в отговор на интересите на своите народи. Най-красноречивият пример за нечистоплътна игра е ситуацията, която се получи след преврата в Киев през февруари 2014 г. Поддържайки няколко откровено нацистки и екстремистки структури, подготвяни от тях през предходните години, за което са изразходвани над 5 млрд. дол. (В. Нюланд)  САЩ не само искаха да установят своя ( формално на НАТО) военна база в Крим и да ударят възхождащата Русия, но да ударят и своя съюзник ЕС. И след като не успяха да вземат Крим, защото и  Русия има своите геополитически интереси и беше напълно в правото си да нанесе изпреварващия удар с Референдума на населението на п-ова САЩ стимулираха своите марионетки в Киев да започнат Гражданската война срещу “непокорните”, непризнаващи ги Луганска и Донецка област. В тази операция, напълно контролирана от САЩ по отношение на властите в Украина и евробюрократите с налаганите от тях санкции против Русия  те реализират две свои геополитически и геоикономически цели: първо,  да дестабилизират пространството около Русия, а самата нея да я заставят да промени курса на независима политика в глобален мащаб, и второ, да поставят в пълна зависимост ЕС и въобще останалата Европа. Както е известно, по признания на самия Б.Обама и Д. Кери ЕС  е понесъл доста жертви във войната на санкции, докато това не може да се каже за самите САЩ.
Окончателното овладяване на Европа САЩ се готвят и бързат  да осъществят  с  операцията на ТПТИ (Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции), чрез която структура ще поставят в зависимост европейските национални държави от своите корпорации, а също ще унищожат не само индустрията, но и селското стопанство на ЕС чрез продукцията на ГМО-та. Ропотът на европейските граждани, от които над 1,5 милиона се подписаха против този договор не вълнува евробюрократите, които са поели ангажименти към своите ментори – Олигархата от Уолстрийт.
Но станалите знакови събития в първия месец на годината, когато ще бъде чествана 70 годишнината от победата над фашизма, макар че  не променят радикално политическата архитектура на Европа (ЕС), дават надежда, че само когато народите на същата тази Европа се обединят и в името на своето национално и човешко достойнство и свобода заявят, че не искат да продължава гибелната за тях неолиберална политика и не искат да бъдат инструмент на геополитическите и геоикономическите интереси на САЩ срещу Русия и други народи  те ще могат да постигнат своето ново освобождение и възстановят исконната културна и историческа идентичност на Европа.. Но за да стане това народите се нуждаят от нови политически елити. Ще могат ли другите народи след Гърция, Испания, Португалия да излъчат такива елити? Това ще покаже настъпилата 2015 г. 

28.01.2015г.     

вторник, 16 декември 2014 г.

Конференция „Евразийски икономически съюз – нови възможности за бизнес“


До
Участниците в Конференция „Евразийски икономически съюз – нови възможности за бизнес“

Уважаеми участници,
Използвам случая да Ви благодаря още веднъж за Вашето участие в Конференцията  на тема Евразийски икономически съюз, която се проведе на 20.05.2014 г  в Руския културно-информационен център в София. 

Приложено Ви изпращам: 

1) Линкове към текстови файлове, качени на сайта на Софийска търговско-промишлена камара и публикувани в Търговски вестник:




 


 
2)Линкове към видеоматериали, качени в You Tube от Конференцията:


  



Въпроси и отговори:

-          Институт по клинични експертизи, г-н Генчо Велев - http://youtu.be/vO0BL4wvFAQ
-          Общински съветник от гр. Кюстендил, г-н Ризов - http://youtu.be/qPlDffyezxo

Надявам се, че ще качите горепосочените линкове във Вашите сайтове и профили в социалните мрежи за отразяване на резултата от проведената конференция.

С уважение,
Георги Чернев
Председател, 02/ 960 46 10, 087 88 131 88, chernev@scci.bg


неделя, 26 октомври 2014 г.

НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ “ЕДИННА БЪЛГАРИЯ”


            2014 година отминава в историята на човечеството и в историята на България, оставяйки спомена за много победи и много поражения на народа ни и на човечеството, навлязло в новата глобална епоха на толкова технологични възможности, но и на толкова заплахи и опасности за бъдещето на цивилизацията. През тази  2014  година отбелязваме четвърт век от началото на демократичните промени в тон с  интегриращото се на всички нива на обществения  и държавния живот човечество. Но именно през  тези години се откроиха с особена сила последствията от пораженията на хаотичния, режисиран в началото преход  и слабостите на нашето общество: най-бедната държава –член на ЕС, най-висок демографски срив, най-висока корупция и престъпност, най-тежки етнически проблеми, и т.н., и т.н. Независимо от бодрия тон на управляващите през изминалите  25 години за успехи перспективите на българското общество като цяло са неясни и несигурни, покрити от мъглата на политическата корупция, несекващия отлив на млада енергия  и разрушените ценности на голяма част от населението на България. Последните палраментарни избори (5.10.) по категоричен начин показаха високата степен на омерзение на народа ни от политическата класа на прехода.  По този път България няма бъдещето, което заслужава народът ни.  
            Ние, представители на народа български от различни негови слоеве и групи, от различни политически и граждански формации, обединени от ИДЕЯТА ЗА ЕДИНСТВО НА НАЦИЯТА като първото и най-важно условие за нейните успехи, подемаме инициативата за Ново  НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ “ЕДИННА БЪЛГАРИЯ”, което в годините на обозримото бъдеще да мобилизира и изведе България от изостаналостта и бедността в редиците  на задаващите тон в историческото бъдеще на човечеството народи, да постигне равнопоставеност с развитите европейски народи, да възроди достойнството на народа. Но за това се изисква РАДИКАЛНА ПРОМЯНА на духа и принципите на политиката на страната ни на всички нива. Ние искаме и сме решени ДА ПРЕКЪСНЕМ ИНЕРЦИЯТА НА ПАГУБНАТА ЗА СТРАНАТА НИ ПОЛИТИКА, която водят всички правителства през последните десетилетия.
            Цялата хилядолетна история на България от Евразийските степи до сърцето на Балканския полуостров показва, че народът ни е постигал чутовни победи и успехи, когато е бил единен със своята държавна структура, със своя лидер, издигнал велика идея   и обратно, е ставал жертва на всякакви опасности, изпадал е в немощ, бедност  и зависимост, когато е бил разединен социално, духовно, етнически. В своята инициатива ние ще изхождаме от нашето разбиране за МОДЕРНИЯ, утвърждаващ се в страните на ЕС като Съюз на отечествата, и необходимия на всички  народи в тази глобална епоха , ПАТРИОТИЗЪМ.
            МОДЕРНИЯТ ПАТРИОТИЗЪМ се основава на разбирането за нацията като закономерно исторически формирала се социокултурна общност с общи културни корени, общи духовни ценности, споделяна в определени епохи обща история, формирани исторически общи черти на характера, общо самосъзнание за принадлежност, общи стремежи и идеали за бъдещето на тази общност, където и да се намират нейните представители в световното пространство.
            Днес, сред различните групи и общности на българите, независимо от техния етнически произход,  религиозна принадлежност  и даже майчин език тук в България, а също по-далеч или по-близко от пространството на България, някои от които по силата на различни исторически причини или недалновидна политика на предишни правителства с друг етноним, ТЕКАТ ИНТЕНЗИВНИ ПРОЦЕСИ НА САМОСЪЗНАНИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ИМЕ и принадлежност към българската култура и нация. Ние не искаме повече да стоим безучастни към тези процеси, а с всички законни средства на политическата власт в съвременната  система на междудържавните и международните отношения да ги стимулираме.
            В епохата на интензивна интеграция и глобализация на всички нива на обществения живот, особено интензивни в Европейския съюз,  ние нито за момент нямаме претенции за чужди територии  и прекрояване на съществуващите държавни граници и държавни образувания. Като български патриоти ние просто искаме нашата българска държава, тук на Балканите да стане истинска ГОРДА МАЙКА-РОДИНА, която да обедини както своя народ , така и всички самоосъзнаващи се като българи по света в един народ, една нация, независимо от пространствата и другите държавни образувания, в които те се реализират. Ние искаме ДА СВЪРЖЕМ ФРАГМЕНТИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ДУХ И ВОЛЯ В ЕДНА ГЛОБАЛНА МРЕЖА, чието ядро е Европейска България, самата обединена социално, духовно, морално.
            Три са главните посоки на нашата интеграция, на постигането на нашето Единство:
            ПЪРВО, ние трябва да преодолеем тук нашето разделение по етнически, религиозен и  социален признак. ВСИЧКИ РОДЕНИ НА ТАЗИ ЗЕМЯ – БЪЛГАРИЯ СА НЕЙНИ ЧЕДА, тя е тяхната РОДИНА и всички са равни пред закона с равни права и отговорности.  Нашето единство се основава върху адекватни на дълбоките ни исторически традиции и дух,  и модернизирани в съответствие с водещите политически, икономически, социални  и културни идеи и образци в съвременна Европа и света, форми на управление и организация на политическия, стопанския  и културния ни живот. Ние трябва да издигнем ромите и другите малцинствени етноси и групи до нивото на исконния българо-европейски национално-културен модел. Това означава, че трябва не само да променим бита,  качеството на живот на всички онези групи  и слоеве на целия български народ, пребиваващи в мизерия до качеството на живот на развитите народи,  защото то е причината за “циганията”, но и да променим качеството на човека. В новата техногенна епоха ще успяват народите не с голямо население, а народите, които са постигнали високото качество на всеки свой гражданин - здраво и високообразовано население.
            В условията на интензивна миграция и променяне на основния етнически състав на населението на отделните страни ще бъде от особено, съдбовно значение, умението ни ДА ИНТЕГРИРАМЕ КЪМ СВОЯ КУЛТУРНО-НАЦИОНАЛЕН МОДЕЛ всички онези мигранти от Азия и Африка, които ще избират нашата Родина за свое пространство на живот в системата на Европейския съюз. Нашата толерантност ще се разгръща в различни посоки, но с нея ще нараства и нашата отговорност да приобщаваме чужденците към нашата национална европейска култура и ценности. Само активна образователна, културна, научна политика, изхождаща от увереността на българския принос в европейската цивилизация и силата на българския дух може да ни съхрани като народ  и нация в условията на нови етнически синтези.
            ВТОРО, ние ще работим за създаването на законовата и институционална система за културното и икономическо интегриране в глобална мрежа на всички българи по света, които емигрираха през изминалите десетилетия след Втората световна война и в годините на последната трансформация по политически и икономически причини.
            Ние ще работим за активна политика на културно и икономическо интегриране на всички българи, които в годините на Османското иго намериха спасение в другите страни на Балканите, Европа и целия свят, но запазиха своята културна идентичност. Ние ще изискваме от българското правителство да създава най-благоприятни условия за получаване на българско гражданство от тези наши сънародници и за свободен достъп до нашите университети на техните деца, желаещи да се обучават в България.
            С културни и икономически средства ние  ще стимулираме процеса на ВЪЗВРЪЩАНЕ НА БЪЛГАРСКОТО САМОСЪЗНАНИЕ и име сред онези етноси и народи, които днес се наричат с друг етноним, но се стремят да се приобщат към Европейска България, запазила неизменно  името на тяхната Родина от древността до наши дни.
            Всичко това означава, че развивайки стратегически европейското и евроатлантическото направление в цялостната си политика, ние трябва да развиваме и укрепваме и ЕВРАЗИЙСКОТО НАПРАВЛЕНИЕ, – Русия, Украйна, Беларус, Казахстан, Турция, Близкия изток, Китай, Индия, Корея и Япония, като по този начин България, по силата на своята културно-историческа идентичност, оплодотворила с етнически субстрат и културна радиация пространствата от Памир, Евразийската степ до Източна и Югоизточна Европа, да бъде здраво звено между Европейския съюз и тези пространства. Водещ принцип на нашата външна политика трябва да бъде:”Когато придобиваме нови приятели ние не трябва да забравяме старите и верни приятели!”
            ТРЕТО, успехът на нашата културно-национална интеграция в глобалното пространство ще зависи преди всичко  и главно от характера и успеха на нашата многостранна социално-политическа, икономическа и духовно-културна интеграция в системата на Европейския съюз. Само когато се интегрира пълноценно в социално-икономическото, политическото, духовно-културното, информационно-комуникационното пространство и в системата на сигурност и единна външнополитическа дейност на ЕС,  България не само ще умножи многократно своята сила и присъствие в света, но и сама ще придаде на Съюза своята воля и енергия, допринасяйки за отстояването на ПОЗИЦИИТЕ МУ НА ГЛОБАЛЕН АКТЬОР.
            България трябва не само по Конституция да въплъщава принципите, законите  и ценностите на Европейския съюз, но  и на дело да утвърждава СОЦИАЛНОТО ПАЗАРНО СТОПАНСТВО И СОЦИАЛНАТА ДЪРЖАВА. След люшканията от държавния тоталитарен социализъм към крайностите на неолиберализма през 90-те години на ХХ век и в началото на ХХІ век, довел до утвърждаване на един КРИМИНАЛЕН КАПИТАЛИЗЪМ,  България все по-уверено трябва да изгражда ИНСТИТУЦИОНАЛНАТА И ЗАКОНОВА РАМКА, в която да действа УНИВЕРСАЛНИЯ КОНКУРЕНТЕН РЕД на свободните икономически субекти  и организациите и институциите на ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО. В тази среда държавата трябва да поеме своите функции на АРБИТЪР И СТРАТЕГИЧЕСКИ  направляващ обществото субект.  В битката за висока ефективност на всички обществени дейности и хармония между тях  трябва непрекъснато да се осъществяват синтезите на принципите на левия  и десен център, на социалдемократизма и либерализма.
            Изхождайки от своите дълбоки демократични традиции, обогатени с великите принципи на свободата, солидарността, социалната справедливост и субсидиарността  от модерната  и най-нова политическа  и културна история на Европа, България може и следва да придаде импулс в развитието на представителната либерална демокрация като УЧАСТВАЩА ДЕМОКРАЦИЯ.
            Днес, в дните на ноември 2014 г., когато един след друг отново се стоварват проблемите на нашето общество, резултат от следваната досега политика, ние внасяме в Дневния ред на обществото нашето виждане за политиката, която трябва да води България през следващите години и десетилетия, за да реализира вековния идеал на поколения велики българи  да бъде свободна, силна, просперираща с благоденствието на своя народ държава  и заявяваме своята готовност да поемем реализирането на тази политика. НИЕ ЗНАЕМ И МОЖЕМ , НО ЗА ДА УСПЕЕМ ТРЯБВА ДА СЕ ОБЕДИНИМ И ДА УБЕДИМ НАРОДА СИ ДА НИ ПОДКРЕПИ.
            Защото само обединила във всяко отношение своите синове и дъщери, тук  на Балканите  и навсякъде по света, където има българи, съпричастни не само към нейното минало, но и преди всичко към нейното настояще и бъдеще, избрала верните, европейски  посоки на своята културна, икономическа и социално-политическа интеграция в условията на динамичната глобализация и регионализация на човечеството, отстояваща своите национални интереси и достойнство, България може да устои на опасностите и изпитанията в настъпилото трето хилядолетие и ДА ПРЕБЪДЕ ВО ВЕКИ ВЕКОВ!
            СИНОВЕ И ДЪЩЕРИ НА БЪЛГАРИЯ, БЪДЕТЕ ДОСТОЙНИ ЗА НАШАТА РОДИНА, НО ЗА ДА БЪДЕ ТЯ ДОСТОЙНА ЗА НАС, ЗА НАШИТЕ ДЕЦА И ВНУЦИ  НЕКА ОБЕДИНИМ НАШИТЕ СИЛИ И УТВЪРДИМ НЕЙНОТО ВЕЛИКО  БЪДЕЩЕ НА СВОБОДНА И ПРОСПЕРИРАЩА ДЪРЖАВА!


Инициативен съвет на  НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ “ЕДИННА БЪЛГАРИЯ”

Ноември 2014 г.  София